Ема, изглежда, полудяваше. Би трябвало да е ужасена, но разбра, че тялото я боли от копнеж. По него ли? По силната ръка, която той бе отместил от женствеността ѝ?
Той отново я бутна срещу здравата стена под слушалката на душа Наведе се така, че гърдите му да докоснат нейните, положи брадичка на главата ѝ и длани отстрани на лицето ѝ, за да я притисне.
– Докосни ме.
– К-кьде? – Това нейният глас ли беше? Звучеше толкова... пресипнало.
– Не ме интересува.
Тя започна да разтрива гърба му и докато го правеше, той я целуна по темето, разсеяно, сякаш не осъзнаваше, че проявява нежност към нея.
Раменете му бяха широки и също като останалата част от него корави и набъбнали от мускули. Сякаш по своя воля ръцете ѝ се плъзнаха по тялото му по-чувствено, отколкото би желала. Всяко движение караше все още болезнените ѝ зърна да се плъзгат по изваяния му торс. Златистите косми по гърдите му гъделичкаха устните ѝ и против волята си тя си представи как целува тази загоряла кожа. Женствеността ѝ все още пулсираше за полуеректиралия пенис, притиснат високо към корема ѝ, копнееше за него, въпреки че очите ѝ бяха видели колко бе огромен.
Точно когато си помисли, че мъжът до нея ще заспи, той прошепна в ухото ѝ:
– Подушвам, че още си възбудена. И то много.
Тя рязко си пое въздух. Какво точно беше той?
– Г-говориш такива неща само за да ме шокираш. – Бе убедена, че е толкова безцеремонен, защото бързо бе разбрал колко неудобно я кара да се чувства – и го намрази заради това.
– Помоли ме да те доведа до оргазъм.
Тя се стегна. Може и да беше страхливка, без особени постижения и таланти, но точно сега се почувства изпълнена с яростна гордост.
– Никога.
– Ти губиш. Сега си разплети плитките. Ще оставиш косата си пусната.
– Не искам да...
Когато той посегна да го направи сам, тя разплете косата си, опитвайки се да прикрие заострените си уши.
Дъхът излезе със свистене от гърдите му.
– Дай да ги видя.
Тя не каза нищо, остави го да приглади косата ѝ назад.
– Приличат на елфски. – Прокара пръсти по острото връхче и тя потръпна. По съсредоточения му поглед разбра, че е доловил реакцията ѝ. – Всички жени вампири ли имат такива уши?
Тя никога не беше виждала чистокръвен вампир – нито мъж, нито жена. Вдигна рамене.
– Интересно.
Той изплакна косата ѝ и огледа лицето ѝ с непроницаемо изражение. Когато приключи, заповяда:
– Спри водата.
След което я извлече от кабината Взе една кърпа и я избърса цялата Дори я накара да стои неподвижно – като обви талията ѝ с ръка – за да прокара бавно плата между краката ѝ. Очите ѝ се разшириха, докато той продължаваше да я оглежда така, сякаш бе предмет, който може би се кани да купи. Обхвана с длани извивките на хълбоците ѝ, а после я плясна силно по всяко от двете полукълба на дупето ѝ. Издаваше звуци на... одобрение?
Навярно бе забелязал обърканото ѝ изражение, защото попита:
– Не искаш да те изучавам?
– Разбира се, че не!
– Ще ти дам и ти да сториш същото.
Сложи ръката ѝ с отворена длан на гърдите си и я прокара надолу. В очите му се изписа предизвикателно изражение.
– Няма да се възползвам – изписука тя, отскубна ръката си и я дръпна назад.
Преди да успее дори да извика, той я грабна на ръце и я понесе към леглото, после я хвърли грубо отгоре му.
Ема трескаво се надигна на крака и се втурна към пълния с дрехи гардероб. Само след секунда той се озова зад нея и надникна през рамото ѝ. Избра една нощница от червена дантела, която не скриваше нищо, и я издърпа от гардероба, хващайки с пръсти тънките презрамки.
– Червено. За да ми напомня какво си.
Червеното беше любимият ѝ цвят. И тя не искаше да забравя.
– Вдигни си ръцете.
Достатъчно!
– Мога да се облека и сама! – тросна се тя.
Той рязко я завъртя с лице към себе си и в гласа му се появи страховита заплаха:
– Не ме дразни, вампирке. Не можеш да си представиш колко години на ярост потискам в себе си, готови да избият на повърхността.
Ема плъзна поглед покрай него и челюстта ѝ увисна, когато видя отчетливите следи от нокти, прорязали нощното шкафче.
Той е луд.
Тя безпомощно вдигна ръце. На нейно място лелите ѝ щяха да му кажат... Веждите ѝ се сключиха. Лелите ѝ нямаше да му кажат нищо, защото вече щяха да са го убили за това, което бе сторил. Уплашената Ема вдигна ръцете си. Беше отвратена от себе си. Ема Плашливата.