– Ако не спреш да се опитваш да ми отсечеш главата, Аника, ще трябва да си поговорим.
– Какво си ѝ сторил? – извика тя.
– Не е ли очевидно? Одрах я, пуснах ѝ кръв, изгорих я и колкото и да е странно, сега ти я давам.
– Не, Аника – обади се Ема. – Той ме намери. Не го убивай.
През натежалите си мигли Ема видя, че Мист се връща, захвърля пазарските торбички, пълни с дантели – и с кожа – и се втурва към тях в цялата си зашеметяваща красота. Погледът на вампира се прикова в нея и тялото му най-накрая се напрегна, а сърцето му ускори ударите си, заби високо като барабан.
А после Ема почувства много решително дръпване и се озова от неговите ръце в тези на Аника.
– Подпалих се – каза ѝ Ема. – Убих Деместриу.
– Да, разбира се. Тихо, болна си.
Когато Мист стигна до тях, целуна Ема по челото.
– Мист, той ме намери – каза Ема. – Не бива да го убиваш.
– Ще се помъча да се въздържа, миличка – отговори сухо Мист. Странно, но никой не вдигна меч срещу този вампир.
Останалите се струпаха около тях, докато накрая я наобиколи цялото ѝ сборище. Когато Аника я погачи по лицето, Ема най-после се остави на мрака.
Лаклен успя да се изправи на крака, след което се подпря на стената на замъка, все още с протегнат меч.
– Може би не трябваше да настоявам толкова да те подложим на изтезания – цък на с език Иво. – Ти се оказа дразнещо упорит. Ще продължиш да се връщаш дълго след като те е забравила. А тя ще те забрави. Ще я карам да пие кръв от шията на живи източници дотогава, докато се превърнеш в блед спомен.
Опитваше се да го вбеси. Вампирите винаги искаха да раздразнят звяра.
– Сега, когато разбрах как да преобразявам демони, мога да преобразя докрай и нея. Да я превърна в истински вампир – в истински убиец. Създадена е за това.
Опитваше се да разгневи звяра. Защо да не му даде това, което иска?
Иво се подсмихна, изпълнен със самоувереност.
– Първият врат, от който ще пие, ще е моят.
Лаклен запрати меча си към главореза като кама и го прониза през врата. После с безумен рев нападна Иво. Точно както очакваше, мечът на вампира се стрелна напред за смъртоносен удар. Лаклен го блъсна с юмрук, оръжието излетя и се заби в бедрото на собственика си. Доволен, той го остави да стърчи там и пусна звяра на свобода. Звуци на пращене и разкъсване... През мъглата Лаклен видя как дългото садистично съществуване на Иво завършва с изписан в очите му ужас.
Лаклен изръмжа от задоволство и пусна тялото. Измъкна меча на Иво от крака му, а после и собствения си меч от врата на последния оцелял главорез.
– Видеото – изръмжа той.
Вампирът притисна ръка до врата си и забърза към малък компютър в свързаната стая. Когато му подаде видеото, Лаклен го възнагради с бърза смърт. Пред отворената врата се бяха струпали още неколцина вампири, но Лотер, врагът от стари времена, беше най-отпред и сякаш я блокираше, пречеше им да влязат. Откога стоеше там?
Лаклен можеше да предположи. Достатъчно дълго, за да му позволи да унищожи Иво. Попита:
– Знаеш ли за нея?
В отговор получи кратко кимване.
Лаклен присви очи. Лотер не можеше да заеме трона, защо- то не беше наследник по кръвна линия. Лаклен не се сещаше за нито един вампир, който да е, освен Кристоф – освен ако не подгонеха Ема.
Погледна към Лотер и оголи зъби.
– Ако тръгнеш по техните стъпки, ще те сполети участта им. Пазя я безжалостно.
В отговор Лотер леко изви устни и разкри кучешките си зъби.
Не, Лотер никога нямаше да се добере до Ема, така че Ордата щеше или да се покори на бунтовническия крал, или да изпадне в пълен хаос.
Освен ако Кристоф нямаше сестра.
Щеше да се наложи да ги избие всичките, но по-важно бе да се добере до Ема.
Побягна на слънце. Никога не се бе радвал толкова да види чисто, безоблачно небе.
* * *
Ема знаеше цената.
Беше се събудила, след като сънува как ѝ наливат кръв в гърлото, но тя не можа да я задържи в стомаха си. Първо ѝ поднасяха кръв в чаши, а после всички започнаха да тикат пред устата ѝ разрязани китки. Тя обаче не пи от никого – не искаше да рискува да си навлече повече спомени.
Гласът на Аника трепереше от тревога. Мист се опита да я успокои:
– Аника, ще измислим нещо. Иди говори с ликана долу. Може би той знае нещо, което ние не знаем.
Десет минути по-късно Аника нахлу в стаята ѝ. Ема повдигна мигли и видя, че зад нея се олкшява мъж с оковани зад гърба ръце. След него със замислени изражения и извадени мечове вървяха Лусия и Реджин.