Мъжът беше висок, леко брадясал. Очите му приличаха на излъскано злато и той бе замразен в безсмъртието си тогава, когато около тях се бяха образували бръчици от смях. Толкова много приличаше на Лаклен, че Ема изпита болка. Гарет.
Щеше ли да я презре, задето се бе забъркала с брат му?
Аника посочи към Ема.
– Това ли е съществото, върху което Лаклен трябва да излее отмъщението си? Всички ние сме страдали от ръцете на вампирите, но това псе иска да накаже нашата Ема, която е невинна и добра. – Дръпна завивката, за да му покаже крака на Ема – Виж тези рани! Не зарастват! Какво ѝ е причинил? Кажи ми или...
– Исусе Христе! – измърмори той. – Това е неговият... не, не може да бъде.
Закрачи напред, но Реджин дръпна оковите му.
– Пусни ме по-близо – изръмжа той през рамо. – По-близо, иначе няма да ви помогна
Гласът му натежа от смъртоносна заплаха:
– Излекувайте я.
– Опитахме всичко!
– Защо не иска да пие? Да, валкирии, чух какво си шепнете в стаята ѝ. Знам какво е тя. Това, което не разбирам, е как така тя е партньорката на брат ми.
– Ема никога няма да бъде „партньорка“ на един от вас!
– Вече е сторено – изръмжа той. – Уверявам те.
Ема отвори очи. Трябваше да обясни...
Аника го удари и той залитна назад.
– Белязал я е – сопна се Гарет. – Ще дойде за нея. Чудно ми е само защо още го няма.
Аника отново вдигна ръка, но Ема не искаше да го нараняват.
– Аника, недей...
– Излейте ѝ кръв насила в гърлото – предложи Гарет.
– Мислиш ли, че не сме опитали? Повръща я.
– Тогава опитайте с друга кръв. Вземете моята.
– А теб какво те интересува?
Гласът му беше толкова силен, толкова приличаше на гласа на Лаклен, когато каза:
– Защото тя е моята кралица и съм готов да умра за нея.
Аника трепереше от гняв.
– Никога няма да бъде твоя кралица! – изсъска тя.
– Проклятие! Позволете ѝ да пие от мен!
– Няма да иска – отвърна Аника и гласът ѝ ненадейно прозвуча така, сякаш щеше да заплаче. Това се беше случвало само веднъж Ема искаше да пие. Не искаше да умре, но кучешките ѝ зъби сякаш бяха станали малки и безполезни. Боеше се, че Деместриу я е отровил с ноктите си, и беше толкова слаба, че едва си държеше очите отворени.
Гарет каза:
– Нека да говоря с вампира, когото подуших в къщата.
– Той няма да знае нищо...
– Оставете ме да говоря с него! – изрева той.
Аника нареди на Лусия да доведе Мист и Роут. Само след секунди Ема чу силния акцент на Роут и миглите ѝ трепнаха. А после, сякаш на бавен каданс, Гарет се отърси от хватката на Реджин и се хвърли към него. Двамата се хванаха гуша за гуша.
– Излекувай я, вампире – изръмжа Гарет.
С нисък, смъртоносен глас, целият изтъкан от ледено спокойствие, този Роут просто отговори:
– Не го прави пак, ликане.
Не прибягна до заплахата „ако – то“. Сякаш знаеше, че самата мисъл за недоволството му ще ужаси другите.
Гарет го пусна. След секунди Роут последва примера му.
– Излекувай я.
– Не познавам старите методи така, както ги познават някои други. Срещу определена цена съм готов да се свържа с Кристоф и да го помоля за този дар.
– Аз ще платя...
Аника ги прекъсна:
– Но тогава Кристоф ще разбере за съществуването ѝ.
Гарет се усмихна презрително.
– Вампирът сто на сто вече му е казал, нани?
– Роут защитава нашите интереси – отсече Мист, но Аника и Гарет не изглеждаха убедени.
Гарет се обърна към Аника:
– Ако работим заедно, вампирите няма да ни разкажат играта, както при последното Въздигане. Можем да се съюзим и да я пазим от тях.
Роут предупреди с леден тон:
– Почакайте да изляза от стаята, преди да започнете да кроите заговорите си.
Никакви последствия.
– Но Кристоф носи моята кръв, а аз убих Деместриу – прошепна Ема.
Мист се приближи до леглото и я погази по косата.
– Знам, скъпа. Вече го каза.
Гарет се обърна към Роут:
– Каква е цената ти?
– Искам всички да признаят съюза ми с Мист.
Тишина.
Навън светна мълния и Аника наведе глава
Мист зяпна сестра си, а вампирът се дематериализира точно пред нея. Обви ръка около врата ѝ и се загледа в очите ѝ. Задъхана, тя го погледна удивено, а после двамата изчезнаха.
* * *