- Тази вечер ще отведа Ема от тук.
Аника наклони глава, сякаш искаше да го види по-добре. И Ема имаше същия навик. Беше го възприела от тази жена.
- Никога няма да дам дъщеря си на псе.
Никой друг мъж на света не можеше да се похвали с роднини като тези.
- Тогава ме размени с брат ми.
Някъде отвътре Гарет изрева на келтски:
– Пусто да остане, Лаклен, едва успях да вляза в тази къща! Или вземи и двама ни. Просто ме остави да говоря с нея.
Трябваше да разбере дали Ема оздравява.
– Въздигането приближава, а ти искаш да затворим и краля на ликаните, и наследника му?
Реджин забърза към нея. Заговори на английски, но с думи, които Лаклен не разбираше, наричаше ситуацията „забивка“, мъмреше Аника и ѝ казваше: „Просто я вкарай в коша, Шак24„.
Гласът на Аника прокънтя:
– Тя взе решението си, когато се върна при сборището си. Когато беше ранена, уплашена и неспособна да мисли, избра нас. Не теб, ликан.
Изборът ѝ го накара да изпита ужасна болка Не само бе решила да го напусне, а бе решила и да остане разделена от него. Но какво право имаше над нея след това, което я бе накарал да понесе? Прикри болката си.
– Влизам ли, или започваме война?“Само за да видя дати оздравява.“
Тя се загледа покрай него, огледа околностите и несъмнено усети колко са многобройни ликаните. Отново наклони глава, вдигна ръка към духовете и пътят му се разчисти.
Той докуцука в тъмната къща и вида десетки вал кирии – свити на столове, с ръце на оръжията, застанали върху парапета на стълбището. Помъчи се ченето му да не увисне при вида на чистата злоба, която се излъчваше от тези елфоподобни същества. За стотен път се удиви, че Ема е израснала сред тях.
Те не му попречиха да мине. Знаеха ли, че няма да ги нарани? Или искаха да ги нападне, за да могат да го заколят? Беше готов да заложи на второто.
Две минути след влизането му го заведоха в ютията във влажния сутерен, кьдето се намираше брат му Taper. Той не се опита да се съпротивлява дори когато вратата се затвори зад него.
Гаретсе взря в него така, сякаш виждаше призрак. Прокара ръка по лицето си.
– Да не ме лъжат очите?
Радостта на Лаклен, че вижда брат си, бе помрачена от тревога.
– Не, аз съм.
Гарет се втурна към него с широка усмивка и стовари длан върху гърба му.
– Е, добре, братко, в какво си ни забъркал този път?
– Да, и аз се радвам да те видя.
– Мислех, че си... Когато казаха, че си отвлякъл Ема, си помислих, че са полудели. Докато не я видях – видях, че си я белязал. – Намръщи се. – И то силно, а? – Поклати глава. – Е, все едно, радвам се, че се върна. Дори при тези обстоятелства. Имам цял куп въпроси, но ще трябва да почакат. Искаш ли да разбереш нещо за нея?
Лаклен кимна.
– Тя е ранена, Лаклен. Има рани по хълбока и бедрото и не можеше да пие, макар че беше... макар че беше на ръба на смъртта първите няколко часа.
Лаклен потръпна, заби нокти в дланите си и изхриптя:
– Какво я е спасило?
– Система.
Лаклен се намръщи. Гарет обясни:
– Дадоха ѝ кръв през тръба, която я вля направо във вените ѝ. Мислят, че е стабилизирана, но раните не зарастват. Подозирам, че каквото и да я е одрало, ноктите му са били отровни. Може да е бил таласъм, но не знам.
– Аз знам – прекъсна го Лаклен и прокара ръка през косата си. – Деместриу. Видях всичко.
– Не разбирам... – започна Гарет и млъкна. Скочи на крака, цялото му тяло застина неподвижно и напрегнато. – Лусия?
Лаклен вдигна глава и я видя да слиза по стълбите. Тя наклони глава така, че косата ѝ покри лицето. В мига, в който видяха, че е плакала, лицето на Гарет помръкна. Очите му не се откъсваха от стрелкиняга.
– Значи, не се подобрява? – попита той.
Тя поклати глава.
Лаклен стисна решетките с длани.
– Тя оздравява, когато пие от мен.
Думите му накараха Гарет да вдигне вежди.
– Нима ѝ позволяваш...? – И се обърна към Лусия:
– Тогава оставете Лаклен да отиде при нея.
– Аника забранява. Не иска да припарва до нея. Ема вижда неща, които не са тук, и говори безсмислици, сякаш е полудяла. Аника обвинява единствено и само него.
И с пълно право. Докато Лаклен се бореше с вината си, Гарет попита:
– Какво вижда?
– Казва, че баща ѝ бил Деместриу и я предал на огъня, затова го убила.
– Тя... наистина го уби.
И двамата рязко обърнаха глава към него.
Ами ако той е баща ми?