– Направи го. Наистина го уби.
Лусия поклати глава.
– Сладката Ема? Да е убила най-могъщия и смъртоносен вампир, живял някога?
– Да. Той ѝ причини болка. Никоя от вас ли не ѝ вярва?
Гарет го изгледа с невярващо изражение.
– Деместриу най-накрая е умрял? От ръката на това мъничко същество? Та тя е крехка като яйчена черупка!
Лусия добави:
– Лаклен, когато Ема намери нощна пеперуда и се опита да я пусне на свобода... е, ако случайно я перне по крилата, се разстройва и не ѝ минава по цяла нощ. Просто не мога да си я представя как убива оня злодей на собствената му територия, когато Кара и Кадерин не успяха на бойното поле. А Фюри, най-силната от всички нас? Ако Деместриу можеше да бъде убит от валкирия, Фюри щеше да успее.
– Вие не я познавате така, както аз. Вече не е...
– Тогава какво има предвид, като казва, че Фюри е жива, но не би трябвало да е?
– Фюри е била пленена от Ордата. Деместриу изобщо не очаквал да издържи и да остане жива толкова дълго.
Лусия леко се олюля. С по-тих глас попита:
– А когато казва, че Кристоф носи нейната кръв?
– Те са първи братовчеди.
Устните ѝ се разтвориха в изненада.
– Фюри е жива... – прошепна тя.
– Ако не ми вярваш, има запис на цялата битка. Оставих го при Боуен, един от членовете на клана ни.
Гарет спря да гледа Лаклен със зяпнала уста и се обърна към Лусия:
– Иди и го донеси. Аника трябва да го види.
Тя вдигна вежди.
– Искаш да отида при клана ти?
– Кажи им, че те пращам аз, и няма да те наранят. Заклевам се.
Тя вдигна брадичка.
– Знам, че няма да успеят да ме наранят. Но ти изпращаш сред хората си мен, а аз ще нося лък. Няма да ти благодарят за това.
Лаклен видя, че очите на брат му са изпълнени с дълбоко чувство към стрелкиняла. Въпреки това Гарет отвърна рязко:
– Щях да го направя сам. Но не мога, защото съм в килия, където ме хвърлихте, след като ти се притекох на помощ.
Тя се изчерви, сякаш се чувстваше виновна. Накрая каза:
– Ще го донеса и ще го изгледам. Ако наистина показва това, което твърдиш, ще го дам на Аника
Лаклен се помъчи да разбие решетките.
– Мамка му, така нещата ще се проточат! Не може ли просто да ми пуснете кръв и да ѝ я занесете да пие?
-Аниказабранява. Аз... съжалявам.
Когато Лусия си тръгна, Гарет продължи да се взира във вратата.
– Лусия ще свърши работата бързо.
– Откога знаеш, че ти принадлежи?
– Разбрах преди един месец.
– Чудех се защо толкова държиш да останеш.
Лаклен огледа килията за слаби места. Беше се измъкнал от далеч по-ужасно място, за да се добере до Ема. Нищо нямаше да го спре сега.
– И не си ѝ казал?
– Лусия е особена. Освен това подозиран, че е готова да избяга от всичко, което не ѝ харесва. Ако ѝ кажа нещо, което не иска да чуе, ще изчезне на секундата А и не изпитва никаква любов към мен. Тя е причината, поради която изобщо се озовах на това място. Когато пропусне целта, изпитва непоносима болка – точно затова е дяволски добра. Аника ми заложи капан: накара Лусия да пропусне, тя закрещя от болка и аз се втурнах насам, без да мисля. Трябваше да се досетя, че няма начин отново да пропусне. Никога не си виждал създание, което да стреля като нея...
– Имам представа, при това доста добра – прекъсна го сухо Лаклен и дръпна ризата си, за да му покаже зарастващата рана на рамото си.
Гарет очевидно не знаеше как да реагира на това разкритие. Партньорката му бе простреляла брат му.
– Не тая гняв към нея – увери го Лаклен и се помъчи да раздели решетките. Те дори не помръднаха и той се притесни. Толкова ли беше отслабнал? Да, тялото му беше цялото в рани, но досега не се бе сблъсквал с килия, която да го удържи. Освен ако... – Подсилили ли са ги?
– Да – изправи се Гарет и сграбчи същата решетка, която Лаклен се мъчеше да огъне. – Тези същества са се съюзили с вещиците. Аника ми каза, че не могат да бъдат преодолени с физическа сила.
Когато дори и с общи усилия не успяха да накарат стоманата да помръдне, Лаклен я пусна и започна да крачи из килията. Търсеше някаква друга възможност, обезумял от отчаяната нужда да стигне до Ема. Отиде до една циментова стена и заби юмрук в нея. Беше прекалено дебела, за да я пробият с нокти.
– Не мога да повярвам, че те е простреляла – изръмжа Гарет. – Когато се измъкнем оттук, ще...