– Не, това не ме интересува. Особено сега, след като ти явно приемаш, че моята партньорка е вампир.
Гарет го погледна раздразнено.
– Дори фурия да беше, нямаше да ми пука, стига да си щастлив с нея. А е очевидно, че си щастлив.
– Да, но трябва да се добера до нея – отвърна Лаклен и се зае да изпробва циментовия под.
– Поне не сме оковани – опита се да намери нещо положително в цялата ситуация Гарет. – Когато отворят тази врата, можем да нападнем.
Лаклен забучи пръсти в косата си и ги прокара грубо през нея.
– Ще ми се да бях само окован. Готов съм по-скоро да си отрежа ръцете, отколкото да оставя Ема да страда и минута повече.
Гарет го погледна и Лаклен разбра, че е изрекъл думите на глас без никакви задръжки.
– Вярвай ми, Гарет, оковите не са толкова лоши, колкото това чувство...
Ема изхленчи от болка и той чу звука толкова ясно, сякаш бе изпищяла. Изръмжа в отговор и се хвърли към решетките.
Те обаче бяха защитени, както и стената, и солидният цимент на входа...
Той бавно вдигна глава и очите му се приковаха в тавана.
– Мога да прокопая дупка през него.
– Лаклен, не мисля, че това е мъдро решение. Тази къща е на няколко века и не е за вярване колко често я правят на нищо.
– Не ми пука.
– Може да ти запука за факта, че всичките три етажа се държат на честна дума – ако една част от тях пропадне, ще се получи ефектът на доминото. С войната, ураганите и постоянните светкавици тази къща е станала нестабилна. Не мисля, че Вал Хал може да понесе ликанска захапка през първия етаж.
– Поддържай я, докато ме няма.
– Да държа пода? Ако не успея, и твоята, и моята партньорка може да пострадат. Това място ще се срути като едното нищо.
Лаклен го плесна по рамото.
– Постарай се да не го изпускаш.
Времето изтичаше. Той позволи на звяра да се развихри с тавана – прегриза дървото, започна да копае с нокти и накрая се издърпа нагоре в хладната къща
Застана на колене на пода и се отърси, борейки се за контрол. Погледна надолу през дупката и попита:
– Ще се оправиш ли?
– Просто не се бави – стисна зъби Гарет. – О, и, Лаклен? – Тялото му вече се напрягаше под тежестта. – Ако видиш някъде наоколо Роут, един едър чернокос вампир, не го убивай. Той е този, който помогна на Ема и даде идеята да влеят кръвта направо във вените ѝ. Един от Въздържателите на Кристоф е. На него дължим живота на Ема.
– Какъв интерес пък има Кристоф към нея? – попита рязко Лаклен.
Гарет поклати глава.
– Не. Мисля, че този Роут го стори, за да признаят съюза му с Мист.
– Валкирия в съюз с вампир?
– Изглеждаше доста по-нормален от повечето от тях. Сега върви!
Лаклен скочи на крака. Проследи с лекота мириса на Ема, прекоси огромната къща и се запъти право към нейния етаж. Една червенокоса валкирия тъкмо излизаше от стаята ѝ заедно с огромен мъж. Вампир. Инстинктът подтикваше Лаклен да го нападне, но той го потисна. Това трябваше да е Роут – този, който бе помогнал на Ема и на леля ѝ Мист.
Роут утешаваше Мист и бършеше сълзите от лицето ѝ. Вампир, който утешава някой друг? Ненадейно Роут рязко вдигна глава; Лаклен долепи гръб до стената. Роут огледа коридора с присвит очи, а после притисна Мист към себе си, дематериа- лизира се и двамата изчезнаха.
Веднага след това Лаклен се втурна към спалнята на Ема. Леглото ѝ беше празно. Разбира се, тя беше под него. Той коленичи и дръпна завивките. Нямаше я под леглото. Когато се огледа из стаята, видя Никс, седнала в свързаната със стаята дневна. Ема лежеше в ръцете ѝ.
– Никс, донеси я тук. Мога да я излекувам.
Тя погали косата на Ема
– Но кръвта ти си има цена. Една толкова млада жена сънува войни, които не е виждала, усеща рани, достатъчни да я убият десет пъти.
Той поклати глава. Не искаше да повярва.
– Тя сънува огъня – въздъхна Никс. – Този вечен, вечен огън.
Ема изглеждаше ьсрехка, кожата и устните ѝ бяха бели като сняг. Скулите ѝ се очертаваха рязко. Един поглед бе достатъчен, за да се изпоти от страх.
Никс се наведе и потърка нос в лицето на Ема.
– Ема на трите. А още не го знаеш. Ема на трите го разсече натри. Какво държиш в ръчичката си? Скъпо момиче. Той е този, който трябваше да ти подари пръстен.
Макар и с усилие, Никс извади пръстена от ръката ѝ и го мета към Лаклен. Той си го сложи разсеяно. Проклятие, защо не можеше да му даде и Ема също толкова лесно?