– Защото в Русия беше ден.
Ненадейно Лаклен разбра и го заля радост.
– Значи, и в Шотландия е било ден.
– Именно. Това беше едва второто дематериализиране в живота ми – първото беше точно преди да тръгна с вампира – и не бях сигурна дали ще успея да се озова точно където трябва – в защитените от слънцето стаи. Знаех, че тук е малко след полунощ.
– Чудех се кога си се научила да се дематериализираш – въздъхна той и с тих глас призна: – Реших, че си избрала лелите си вместо мен.
– Не, опитвах се да бъда разумна, студена и логична. А освен това реших, че никой повече няма да ме принуждава да избера когото и да било вместо някого другиго. – Погледна го и размаха пръст. – Включително и ти, Лаклен. Никога повече.
Устните му се извиха.
– Смяташ да ме държиш на къса верижка, а? Особено сега, когато вече знам какво се случва, когато някой те ядоса.
Тя игриво го сръга по ръката, но когато напипа мокрия плат на якето му, очите ѝ се разшириха
– Ранен си. По-тежко, отколкото си мислех.
Скочи на крака, но той я дръпна да седне обратно.
– Дай ми време. Ще се излекувам, точно както става в момента с теб. Кракът ти вече е по-добре.
– Но нека поне те превържа – настоя тя и го огледа. – Ръцете? Гърдите? О, Лаклен!
Той не беше готов Ема да излезе от тази стая, камо ли без него.
– Не се тревожи – каза той и задържа ръката ѝ в своята. – Сега, когато знам, че ме обичаш, ще се възползвам и ще те накарам да се грижиш за мен.
Тя се опита да потисне усмивката си, но не успя.
– И така, какво още виждаш? – изкашля се в юмрук той. – В спомените ми.
Тук нещата можеше да станат опасни.
– Повечето са свързани с мен – отвърна тя. Очевидно бе, че увърта.
Положението още беше опасно. Можеше ли да го види как се самозадоволява, докато си представя устата си между краката ѝ?
-И още...?
– Виждам сцени от миналото. И те виждам как се възхищаваш на бельото ми – добави тя и се изчерви.
– Можеш ли да се досетиш защо това ме кара да се чувствам неудобно?
– И мен ме кара! Мисля, че ще умра, ако те видя с друга жена.
– Скъпа, да не би даревнуваш!
– Да! – извика тя, сякаш не можеше да повярва, че ѝ задава този въпрос. – Докато ти тичаше напред-назад и ръмжеше „моя“, аз безмълвно ти повтарях същото в отговор.
Нещата изглеждаха все по-добре и по-добре.
– Мисля, че ми харесва, когато си ревнива и собственически настроена. Но не ми се нрави това, на което ставаш свидетелка в съзнанието ми. Какво още си видяла?
И така, тя описа подробно спомените си от онзи път, когато го видя по време на война, за тях двамата в хотелската стая, как той се възхищава на задника ѝ, огърлицата. До момента нищо, което да го смути.
– Виждала ли си ме как убивам?
-Не.
– Виждала ли си ме как свършвам в шепата си?
Очите ѝ се разшириха
– Не, но...
– Но какво?
Тя замълча и той я гризна по ухото.
– Кажи ми.
Тя зарови лице в гърдите му и той едва долови шепота ѝ.
– Искам да видя.
При това признание в тялото му се надигна топлина.
– Така ли? – гласът му беше станал дрезгав.
Сгушена до него, тя кимна и той осъзна, че макар и ранен – доскоро се чувстваше почти мъртъв – тя може да го пробуди за живот.
– Трябва само да ми кажеш какво искаш.
– Но някои неща не искам да ги виждам. Като например теб... с друга жена.
– Това изобщо не ме притеснява. Ти виждаш спомените ми, а никоя от жените преди теб не си заслужаваше да я запомня.
– Не знам...
– Аз знам. Всяко едно от нещата, които описа, направляваше мислите ми за теб. И аз си спомням ясно всяко едно от тях, дори след толкова време.
Тя се намръщи и той обясни:
– Мисля, че си се събудила прекалено скоро. Онзи ден край потока скърбях, че съм без теб, но после се заклех, че нищо няма да ме спре да те намеря. Заклех се, че няма да те чакам – реших да те търся дори до края на света. А в хотела, когато бяхме заедно, си обещах да направя всичко необходимо, за да те обявя за своя, да стигна до всякакви крайности, дори да не са почтени. В онази нощ осъзнах, че заради теб съм готов да се превърна в мерзавец.
– А... а другите пъти?
– Огърлицата? През целия път до дома я държах в ръка, дори докато спях. Бях повярвал с нова сила, че един ден ще те видя да я носиш. А нощта, в която се загледах в дупето ти – а ти наистина имаш дупе, за което ще мисля често – влязох при теб под душа. Когато те обладах под водата, ти прошепна в ухото ми, че не мислиш, че можеш да живееш без мен.