– Наистина ли? – прошепна тя.
– О, да, и си помислих, че съм готов да дам всичко на този свят, за да те чуя как го казваш отново. Така че бъди спокойна, скъпа. Мисля, че това е като четенето на мисли, а това е нещо, което правят много от познатите ми двойки. – Намръщи се. – Макар че обикновено процесът е двупосочен. Ще споделяш ли с мен различни случки, така че да изглежда, че и аз имал тази дарба? За да нямане тайни помежду си.
– Без тайни от сега нататък, Лаклен.
– И ще оставим моите... нашите спомени в миналото?
Тя кимна с готовност.
-Да...
– Емалин! – изкрещя Аника Зад нея Реджин завъртя очи, когато ги видя. – Дръпни се от него!
Ема изпъшка, засрамена, че са я хванали в леглото с Лаклен. Но после изражението ѝ стана предизвикателно.
-Не.
– Не говориш сериозно. Ще го обсъдим, когато се почувстваш по-добре – настоя Аника и се обърна към Реджин: – Махни го от тук.
Гласът ѝ беше пропит с отвращение.
Ема се напрегна.
– Не го докосвай, Реджин.
– Съжалявам, Ем – каза вал кирията, извади ножа си и се стрелна към леглото толкова бързо, че движението ѝ беше непроследимо за окото. Мечът ѝ опря брадичката на Лаклен, преди да успеят да мигнат. Той се напрегна, но заради раните си и с Ема пред него не можа да реагира достатъчно бързо.
– Свали... този... меч – заповяда Ема
– Дечко, ти не си на себе си. Защо ще искаш да си с него, когато той ти причинява кошмари?
Аникадобави:
– Трябва да оставиш в миналото този... този ликан.
– Смятам да задържа – проблеснаха очите на Ема – този ликан.
– Но кошмарите...
– ... са си наша работа.
Режин натисна леко острието, но Ема се тросна предупредително:
– Казах „не“. И със смайваща скорост я удари с опакото на ръката си.
Реджин прелетя през стаята. Лаклен подскочи замаяно и дръпна Ема зад себе си. Но вместо да нападне, както очакваше той, Реджин раздвижи челюстта си и се усмихна весело.
– От шейсет и пет години се опитвам да те науча да се движиш така.
Всички те бяха побъркани, с изключение на Ема.
Реджин се обърна към друга вал кирия, която бе изникнала изневиделица и сега седеше върху гардероба и правеше балон- чета с дъвка:
– Виж я само. Удря без предупреждение. Най-после мога да си отдъхна малко.
Аника стисна юмруци.
– Ема, моля те, бъди разумна.
Ема я погледна и наклони глава.
– Какво става тук? Досега трябваше да си съборила къщата със светкавици.
Лаклен подозираше, че Аника не може да каже кой знае какво за ситуацията, тъй като сега имаше роднина чистокръвен вампир.
– Да, Аника, защо не ѝ кажеш защо един ликан не изглежда чак толкова лош вариант точно в този момент?
Ема го стрелна с поглед и се намръщи. Той поясни:
– Тя се е съгласила да признае брака на сестра си с Роут. Мисля, че според нея всеки друг е за предпочитане пред него.
Аника го изгледа злобно.
– Знаеш ли както? – обърна се към нея Ема. – Виждам, че ще се примириш. Не е за вярване, но виждам, че е така. А аз ще кротувам и няма да задавам прекалено много въпроси...
– Исусе Христе! Гарет!
Лаклен скочи на крака, оматомощен и залитащ. Повлече Ема със себе си. Почти я носеше, но успя да излезе от стаята и се запрепъва надолу по стълбите. Реджин и Аника го последваха, като настояваха да разберат какво се е случило.
В сутерена откриха Роут до Гарет: помагаше му да подпира тавана.
Гласът на вампира беше абсурдно спокоен, когато попита:
– Що за идиот би сметнал това за добър план?
С удивен глас, Лаклен се обърна към Ема:
– Значи, семейството ти е готово да приеме зет като него) Погледът на вампира се спря на ръката на Лаклен, стиснала пръстите на Ема. Той повдигна вежда.
– Точно така.
35
– Филм! – изпищя някой и за свое огромно безпокойство Лаклен чу как валкириите в цялата къща се раздвижват.
Беше изтощен от раните си, както и от необходимостта да помага при поддържането на къщата, докато намерят подходящ строител ликан, който да поправи щетите. Едва успя да стигне обратно до спалнята на Ема, за да могат да си сменят превръзките един на друг. После се свлече в леглото ѝ, придърпа я към себе си, намести я в сгъвката на лакътя си и преди броени минути почти заспа с главата ѝ на гърдите си.