Когато приглади нощницата над тялото ѝ, той арогантно прокара ръце по зърната ѝ, които се бяха втвърдили, сякаш търсеха допира му. Изправи се и плъзна поглед по нея, от краката към цепката на нощницата високо на бедрото. Най-накрая очите му се спряха на дантеления корсаж.
– Харесваш ми в коприна.
Гласът му представляваше дълбоко боботене, погледът – силен като докосване, и дори след всичко случило се тя откликна.
Той ѝ се подсмихна жестоко, подигравателно. Беше усетил реакщияга ѝ.
Тя се изчерви и се извърна настрана.
– А сега лягай в леглото.
– Няма да спя с теб.
– Точно това ще правим в леглото. Уморен съм и мислех, че ще спим, но ако имаш други предложения...
* * *
Ема винаги се бе чудила какво ли би било да спи с някого. Никога не го бе преживявала, никога не бе усещала чужда кожа до своята за повече от един кратък миг. Когато преди малко той я нагласи в извивката на тялото си, остана стъписана колко е топъл. И нейното тяло, бледо и изстинало от глад, се стопли. Трябваше да признае, че тази непозната за нея близост бе... забележителна Косъмчетата на краката му я гъделичкаха, а твърдите му устни се притискаха до врата ѝ, докато той лежеше, потънал в сън. Можеше дори да почувства с гърба си силните удари на сърцето му.
Най-после разбра защо спането с някой друг е толкова привлекателно. И след като вече знаеше това, се зачуди как е възможно някой да не иска да дели леглото с някого. Този мъж даваше отговор на толкова много от въпросите, които си бе задавала, изпълняваше толкова много от тайните ѝ мечти.
И все пак можеше да я убие с лекота.
Отначало я притисна до гърдите си с такава сила, че тя едва успя да сдържи болезнения си вик. Не мислеше, че я стиска така, за да ѝ причини страдание – ако намерението му беше лакова, щеше просто да я удари – затова остана объркана от очевидната му нужда да я държи толкова близо до себе си.
Сега той най-после бе заспал и дишането му бе бавно и равномерно. Тя събра жалките си запаси от смелост и малко по малко, в продължение на, какво ѝ се стори, цял час, разтвори ръцете му.
Само ако умееше да се дематериализира, щеше да успее да се измъкне съвсем лесно, но пък и тогава никога не би се озовала в негов плен. Аника я беше учила на дематериализирането, обичайния начин за придвижване на Ордата. Беше ѝ обяснила, че вампирите могат да се телепортират на всяко място, на което вече са били и преди. По-могъщите дори бяха в състояние да вземат и други със себе си и единственото, което можеше да им попречи, бе яростна борба. Аника искаше Ема да се научи да го прави. Ема бе опитала, бе положила всички усилия, но без резултат и се обезкуражи. Спря да обръща внимание на всичките обяснения...
Когато най-накрая успя да се измъкне от ръцете му, се изправи предпазливо, малко по малко. Освободена от леглото, хвърли поглед към мъжа и отново остана поразена колко е красив. Натъжи се, че нямаше да научи повече за самата себе си... и за него.
Точно когато се обърна, едрите му ръце я сграбчиха за кръста. Той я метна обратно на леглото и пак се намести до нея.
Играе си смен.
– Не можеш да ми избягаш. – Притисна я надолу, а после се подпря на лакти над нея. – Само предизвикваш гнева ми.
Макар че очите му проблясваха, изглеждаха невиждащи. Сякаш все още сънуваше, подобно на сомнамбул.
– Аз... не искам да те ядосвам – промълви тя и треперливо си пое въздух. – Искам само да...
– Знаеш ли колко вампири съм убил? – измърмори той. Или не обръщаше внимание на думите ѝ, или не ги чуваше.
– Не – прошепна тя. Запита се дали наистина я вижда.
– Убил съм хиляди. Преследвах ги за удоволствие, дебнех ги в леговищата им. – Прокара опакото на тъмната си длан по врата ѝ. – И само с едно замахване на лапите си им откъсвах главите още преди да са се събудили.
Устните му помилваха врата ѝ там, където бе прокарал ръката си, и тя потръпна.
– Мога да те убия със същата лекота, с която дишам.
Гласът му беше дрезгав, като глас на любовник. Глас, който
я успокояваше, глас, който съвсем не съответстваше на жестоките му думи и действия.
– Ще ме у-убиеш ли?
Той отмести кичур коса от устната ѝ.
– Не съм решил. Преди да те срещна, никога не съм се поколебавал и за секунда. – Сега трепереше от усилието да задържи тялото си над нея. – Когато се съвзема от това опиянение... когато тази лудост отмине, ако все още вярвам, че си това, което си... кой знае?