Лаклен изръмжа:
– Ликанът си има име. И щом искаш Ема да го носи, не бих могъл да бъда по-щастлив. Ще дам тази клетва.
Тя се обърна към Емалин и за последен път я изгледа умолително. Когато Ема бавно поклати глава, Аника заповяда:
– Не го дематериализирай тук, освен ако не е абсолютно необходимо.
Докато излизаше от стаята, измърмори:
– Сборището се разпадна под мое ръководство.
– Дематериализиране! – възкликна Ема – Точно така! Сега можем да ходим където пожелаем. Сууупер. Може ли понякога да идваме тук за уикенда? А за Марди Гра26? За джазфести- вала? Ооо, искам да те видя как ядеш раци!
С изражение на болка Лаклен отговори:
– Предполагам, че от време на време можем да тичаме из блатото така, сякаш е гора.
Лицето на Ема ненадейно помръкна.
– Но не съм сигурна дали ще искам да се доближаваш до всичките ми прекрасни лели.
Тези абсурдни думи го накараха да се разсмее, а после да потръпне, когато раните му се обадиха.
– Ема, те са нищо пред теб. Не, не спори. Имам очи и виждам. – Прокара палец по бузата ѝ. – А освен това знам, че никоя от тях не може да вие срещу луната и наполовина така добре, както малката ми полувалкирия.
– Нахален върколак такъв! – скара му се тя и се наведе да го целуне по устните, но я прекъсна писък от долния етаж.
Двамата се спогледаха и се намръщиха, а Аника изкрещя на някого, когото те не можеха да видят:
– Какво искаш да кажеш, как така имаме шестцифрена сметка по кредитната карта?
36
Ема Невероятната
Ема Кралеубийцата
Ема на трите
Нейна собствена страница в Книгата на воините!
Реджин, Никс и Аника я бяха завели – а тя бе настояла да вземе и Лаклен – във военната стая, пред пищно украсения древен пиедестал, върху който струеше светлина. Извадиха я изпод плексигласовата ѝ витрина и я отвориха на нейната страница.
Там беше нарисуван портретът ѝ, а под него, изписани на стария езиьс, бяха прозвищата ѝ и Един от най-обичаните воини на Вотан. Воин. Воин. Това беше толкова яко, че Ема чак не можеше да повярва. Прокара треперещи пръсти по релефните букви на мекия пергамент.
Убийца на Деместриу, крал на Ордата на вампирите, най-стария и най-силния сред всички тях. Когатореши да се сражава с него сама.
Загатнатият укор я накара да повдигне вежди, а Аника вирна брадичка.
Кралица на Лаклен, крал на ликаните. Обична дъщеря на Елена и всички валкирии.
– Вижте автобиографията ми! – извика тя и сълзите ѝ рукнаха. – На хартия изглеждам супер!
Реджин изстена.
– Не започвай да ревеш. Гадно е.
– И сте оставили място за още! – продължи Ема и подсмрък- на. Никс ѝ подаде кърпичките, които бе имала предвидливостта да донесе, и Ема избърса лицето си.
– Ами да, разбира се – потвърди Никс. – Дори да прекараш цялата си вечност в леност и отдаване на страстите с твоя вълк, оставихме място за твоите героични, нетърпими деца.
Лицето на Ема се изчерви. Почувства как Лаклен я обгръща закрилнически с ръка и я притиска до себе си. С вирната брадичка той каза:
– Peшихме да нямаме рожби.
Никс се намръщи.
– Ами обикновено рядко греша за тези неща, когато ги видя, но щом и двамата сте твърдо решени, внимавайте Ема никога да не яде човешка храна, особено по няколко седмици поред, иначе ще се заплоди по-бързо от заек след друидска церемония за плодородие!
Ема тихо каза:
– Но аз не мога... Аз съм вампир и не можем да имаме деца.
Никс и Аника се намръщиха.
– Разбира се, че можете – отговори Никс. – Просто трябва да се храниш различно.
Лаклен, изглежда, още не беше убеден и Аника добави:
– Помисли си: какво правят всички човеци, което не правят всички от лора? Те се хранят от земята и се размножават. Между тези две неща има връзка.
Сърцето на Ема заби лудо. Тя си спомни, че Деместриу ѝ каза как Елена се хранела заедно с него точно преди да забременее.
– А ли кан и... вал кирия?
– Дали можете да имате малки досадници, които да ви се пречкат в краката? – изкикоти се Никс. – Абсолютно, при това съвсем буквално. Знаете ли, вие няма да сте първите двама членове на различни групи от лора, които имат общи деца. – Огледа се наоколо, сякаш търсеше някого в имението, а после махна с ръка и се отказа. – Вампири, които могат да излизат на слънце, ликани, които могат да се хранят от светкавиците. Вал кирии, които изпитват удоволствие да тичат нощем из горите.