– Какво съм?
Той я хвана за китката и насочи насила ръката ѝ към голия си член.
– Усещаш колко съм твърд. Знай, че единствената причина точно сега да не съм в теб, е това, че съм слаб. Не от някаква грижа за теб.
За миг Ема затвори очи, притеснена, а после задърпа ръката си, докато той най-после я пусна.
– Би ме наранил по този начин?
– Без дори да се замисля. – Устните му се извиха. Очите му бяха приковани в лицето ѝ, но погледът му все още беше празен. – И това е само първото от нещата, които ще ти причиня, вампирке.
3
На следващата сутрин Лаклен остана да лежи до нея. Току-що се бе разсънил и се чувстваше удовлетворен, колкото не беше бил от стотици години. Разбира се, бе прекарат почти двеста от тях в ада, а сега беше чист и нахранен и малко преди зазоряване беше заспал като пън, без мъчителните кошмари от последната седмица.
През по-голямата част от нощта тя лежеше скована и неподвижна. Сякаш подозираше, че и най-малкото движение може пак да го възбуди. Права беше. Изумен беше, че благодарение на нежната ѝ ръка беше свършил толкова мощно. Тя беше облекчила силната болка в топките му, но той все още искаше да я обладае.
През цялата нощ я притискаше до себе си. Изглежда, не можеше да се спре. Никога не беше прекарвал нощта потънал в сън с някоя жена – това изживяване беше отредено само за партньорката на един ликан – но като че ли му харесваше. Много. Спомняше си, че бе ѝ говорил нещо, но не и какво точно ѝ каза. Обаче помнеше реакцията ѝ. На лицето ѝ се бе изписала безнадеждност, сякаш най-после бе осъзнала положението си.
По някое време за последен път се опита да се измъкне и той отново изпита удоволствие, като я остави да си мисли, че ще успее, преди да я завлече обратно в леглото и да я сгуши до себе си. Тя се бе отпуснала безжизнено, след което сякаш заспа. Лаклен не знаеше дали е припаднала, или не. Не че го интересуваше особено.
Предполагаше, че би могло да е и по-лошо. Щом му се беше паднала жена вампир, защо пък да не е красива? Тя беше враг и той я ненавиждаше. Беше кръвопийца, но беше хубава. Зачуди се дали ще успее да понатрупа малко месо по костите ѝ. Беше ли възможно, след като бе вампир? Протегна сънливо ръка и докосна косата ѝ. Миналата нощ, когато изсъхна, той видя, че се вие на диви къдрици и е по-светлоруса, олколкото си мислеше. Сега с възхищение се загледа в блестящите къдри, грейнали на слънцето. Бяха прекрасни, дори за вампирка...
Слънцето!
Пресвета Богородице!
Лаклен скочи от леглото, дръпна със замах завесите, втурна се обратно към нея и я обърна.
Тя едва дишаше. Не можеше да говори, от замъглените ѝ очи се стичаха розови сълзи – капки кръв. Кожата ѝ гореше, сякаш от треска. Той я грабна на ръце и се завтече към банята, засуети се с непознатия механизъм, докато накрая потече леденостудена вода, след което вкара и двама им под струята. След няколко минути тя се закашля, пое дълбоко въздух и отново се отпусна безжизнено. Той я притисна по-здраво до гърдите си. После се намръщи. Не го интересуваше дали тази жена ще изгори. Той беше горял. Заради тези от нейния вид. Искаше само да я опази жива, докато се увереше, че не тя е партньорката му.
Доказателствата, че едва ли е тя, продължаваха да се трупат едно след друго. Ако наистина беше негова, никога не би си помислил: Сега знаеш какво е да гориш. Не и когато открай време единствената цел в живота му беше да я намери, за да я защитава, да я пази от зло. Беше болен – съзнанието му си играеше с него. Трябва да беше това...
Останаха под водната струя, докато тялото ѝ се охлади. После Лаклен съблече подгизналата коприна и подсуши чувствителната ѝ кожа. Преди да я върне в леглото, я облече в друга нощница – една дори по-наситено червена. Сякаш имаше нужда нещо да му напомня какво е тя.
После навлече раздърпаните си дрехи и започна да крачи напред-назад из апартамента, като се чудеше какво, по дяволите, да прави с нея. Не след дълго дишането ѝ се нормализира, а бузите ѝ отново порозовяха. Типичната вампирска издръжливост. Винаги я беше проклинал и сега отново намрази тази жена, задето я проявяваше.
Отвратен, той се извърна от нея и погледът му падна върху телевизора. Огледа го, опитвайки се да разбере как да го включи. Поклати глава при мисълта колко прости са съвременните устройства и правилно предположи как става, като избра бутон с надпис за включване.
През изминалата седмица бе наблюдавал как в края на деня обитателите на всяко жилище в предградията на Париж се събират около някоя от тези кутии. С острото си зрение и слух Лаклен можеше да ги наблюдава отвън. Домъкваше откраднатата храна до някое дърво, покатерваше се на него и се настаняваше удобно, за да бъде поразен от различната информация, която се съдържаше във всяка кутия. А сега си имаше своя, която да гледа. След няколко мига натискане на бутоните намери програма, по която съобщаваха само новини. Говореха на английски – нейния език, а също и един от неговите, макар че знанията му бяха остарели с повече от век.