Потръпна, почувства, че го облива пот, наведе глава между коленете си и му се догади, но успя да се спре и не повърна храната, от която се нуждаеше толкова отчаяно. Вместо това прокара нокти по една масичка до леглото. Едва успяваше да се овладее – искаше да унищожи всичко, което виждаше.
През последната седмица, от бягството му насам, нещата вървяха добре. Беше се съсредоточил върху преследването ѝ и собственото си възстановяване. Понякога сякаш се приспособяваше, но после нещо го разяряваше. Веднъж нахлу с взлом в една голяма къща, за да си открадне дрехи... а после унищожи всичко вътре. Всичко, което не разпознаваше и не разбираше, беше разрушено.
Тази вечер се бе чувствал изнемощял – мислите му бяха замъглени, кракът му все още се регенерираше, но все пак се бе надигнал на колене, когато най-после отново бе уловил мириса ѝ.
Но вместо партньорката, която очакваше, намери вампир. Дребна, крехка жена вампир. От векове не беше чувал за жив вампир от женски пол. През всичките тези години мъжете навярно ги държаха в тайна и затворени някъде. Очевидно Вампирската орда не беше избила всичките си жени, както твърдеше лорът.
И бог да му е на помощ, инстинктите все още му говореха, че това светлокосо ефирно създание е... негово. Инстинктът на ликаните крещеше в него и му заповядваше да я докосне, да я обяви за своя. Беше чакал толкова дълго...
Отпусна глава в ръцете си и се опита да не избухне пак, да прибере звяра обратно в клетката му. Но как бе възможно съдбата отново да му се подиграва? Беше я търсил повече от хиляда години. И сега я бе открил в лицето на същество, което ненавиждаше с такава страст, че едва успяваше да се овладее.
Вампир. Начинът, по който съществуваше тя, го отвращаваше. Слабостта ѝ го отблъскваше. Бледото ѝ тяло беше прекалено дребно, прекалено мършаво и изглеждаше така, сякаш ще се счупи при първото сериозно чукане.
Цяло хилядолетие бе чакал един безпомощен паразит.
Чу скърцането на колелата, които сега минаваха много по- бързо покрай вратата му, но гладът му бе заситен за пръв път, откакто започна изпитанието. С храна като тазвечерната можеше да се отърси от всички физически следи от преживяното изтезание. Но съзнанието му...
Беше прекарал с жената едва час. И все пак през този час му се наложи да овладява звяра само два пъти. Това бе значително подобрение, тъй като цялото му съществувание представляваше пустота, накъсвана единствено от пристъпи на умопомра- чение. Всички казваха, че партньорката на един ликан може да излекува цялата му болка – ако тя наистина му принадлежеше, значи, бе ясно в какво ще се състоят бъдещите ѝ задачи.
Но не бе възможно да е тя. Навярно се заблуждаваше. Вкопчи се в тази мисъл. Последното нещо, за което бе съжалил, преди да го хвърлят на огъня, беше, че така и не я бе открил. Може би изтерзаното му съзнание си правеше шеги с него. Да, разбира се, точно това беше. Открай време си представяше партньорката си като приятно закръглена червенокоса хубавица с вълча кръв, която да може да овладее страстта му, да се потопи в насладата на грубата свирепост заедно с него – а не тази крехка мъничка жена вампир. Увредено съзнание. Разбира се, че беше това.
Докуца до вратата на банята и я завари заключена. Поклати глава и счупи с лекота облата дръжка, след което влезе в помещение, изпълнено с толкова гъста пара, че едва различи фигурата ѝ, свита на топка до отсрещната стена. Хвана я за ръцете, вдигна я и се намръщи, когато видя, че още е мокра и мръсна.
– Не си се изкъпала? – Когато тя само заби поглед в пода, той настоя: – Защо?
Ема вдигна рамене с нещастен вид.
Той погледна към струите вода, които се изливаха в някаква стъклена кабина, отвори вратата и пъхна ръка под тях. Да, това щеше да свърши работа. Бутна я настрани и се съблече.
Очите ѝ се разшириха, приковани в члена му, а ръката ѝ покри устата. Човек би си помислил, че никога не е виждала гол мъж. Той я остави да гледа колкото ѝ душа иска. Дори се облегна на стената и скръсти ръце на гърдите си.
Под втренчения ѝ поглед членът му се втвърди и уголеми – изглежда, че поне тялото му мислеше, че тя е негова – докато накрая тя ахна и сведе поглед. Съсипаният му крак привлече вниманието ѝ и сякаш я стресна още повече. Това беше нещото, което го притесни, и той застана под душа, за да я накара да спре да го гледа.
Затвори очи от удоволствие, когато водата потече по него, и забеляза, че струята не допринася с нищо, за да намали ерекцията му. Усети как жената се напрегна, сякаш готова да побегне, и отвори очи. Ако беше по-силен, щеше да се надява тя да опита