Съдържание
Пролог
Едно
ЛОУГЪН
Две
ТИА
Три
ЛОУГЪН
Четири
ТИА
Пет
ЛОУГЪН
Шест
ТИА
Седем
ТИА
Осем
ЛОУГЪН
Девет
ТИА
Десет
ЛОУГЪН
Единадесет
ЛОУГЪН
Дванадесет
ТИА
Тринадесет
ЛОУГЪН
Четиринадесет
ТИА
Петнадесет
ЛОУГЪН
Шестнадесет
ТИА
Седемнадесет
ТИА
Осемнадесет
ЛОУГЪН
Деветнадесет
ТИА
Двадесет
ЛОУГЪН
Двадесет и едно
ТИА
Двадесет и две
ЛОУГЪН
Двадесет и три
ТИА
Двадесет и четири
ТИА
Двадесет и пет
ЛОУГЪН
Двадесет и шест
ТИА
Двадесет и седем
ЛОУГЪН
Двадесет и осем
ТИА
Двадесет и девет
ЛОУГЪН
Епилог
ТИА
Благодарности
За автора
Книга първа от поредицата
„Ларк Коув“
Превод от английски език
Лили Илиева
Книгата се издава под това лого, запазена марка на Егмонт.
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие Tattered
Copyright © 2018 Tattered by Devney Perry
The moral rights of the author have been asserted.
All rights reserved.
Превод Лили Илиева
Редактор Петя Дочева
Коректор Ина Тодорова
Дизайн и илюстрация на корицата Златина Зарева
Издава „Егмонт България“ ЕАД
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2019
ISBN 978-954-27-2033-1
На Джен, Карън и Ана.
Това бебче ‒ изненада е за вас.
пролог
– Kакво ще обичате? – попитах мъжа от другата страна на бара.
Той ми хвърли широка, бяла усмивка.
– „Макалън 18“, ако имате. Двойно. Чисто.
Кимнах и се обърнах към рафтовете зад мен, зарадвана от поръчката. Имах нужда от отвличане на вниманието. Той бе превърнал хотелския бар, в който работех в сауна.
През последните три години помещението бе студено дори в разгара на лятото, бе моето мнение. Дори и с нахлуващата през вентилационната система топлина, както сега. В момента обаче стоях и се потях, сякаш бях тичала да хвана късния влак.
От мига, в който красивият непознат влезе, пулсът ми се учести. Не толкова заради меката чупка на тъмната му коса, спускаща се над лявата вежда. Не заради скъпия костюм, обгърнал широките му рамене, и дългите му крака.
Сърцето ми биеше силно заради атмосферата.
Той я зареди с уверената си крачка. Тъмнокафявите му очи ме грабнаха на мига. Излъчваше класа, сила и топлина.
Беше влязъл в бара и го бе завладял.
А аз бях привлечена към него като треперещи от студ кости към топло одеяло.
Предполагам, че беше естествено. Хората винаги искат това, което им е недостъпно. А този мъж бе толкова недостижим за мен, все едно стоеше на Луната.
Пиеше уиски, два пъти по-скъпо от почасовата ми надница – лично аз си позволявах да похарча пари само за такси в събота вечер, за да не се прибирам пеша у дома в два часа посред нощ. Ако събраните в буркана бакшиши ми позволяваха, в сряда обядвах в кафенето на ъгъла, та да не претоплям рамен в микровълновата печка в малкия си апартамент. Бях просто барманка, оцеляваща ден за ден.
Той вероятно беше корпоративен завоевател и светът бе в краката му.
Въпреки това нямаше как да не вдишам дълбоко аромата на одеколона му „Армани“, докато се пресягах за уискито на най-горния рафт.
Дори и с обувките на токчета, които задължително носех, трябваше да се протегна да взема бутилката, която бях почистила едва вчера. Не беше необичайно тук да влизат богати мъже и да си поръчват от най-скъпото ни уиски, но това не се случваше толкова често, че да се избегне ежеседмичното почистване на бутилките от прах.
– Тиха вечер? – попита той, когато се върнах на бара с бутилката.
– Понеделниците винаги са спокойни – отвърнах. Сложих чаша върху четвъртита черна подложка и му налях сто грама.
– Късметлия съм – той взе чашата. – Ще се радвам на цялото ви внимание.
– Да, така е. – Оставих бутилката настрана, правейки всичко възможно да не се изчервя. Надявах се потта ми да не избие през евтината блуза.
Всичко в този мъж бе спокойно и плавно. Секси. Дори гласът му. И определено начинът, по който облиза устните си, след като отпи.
Макар да бе единственият ми клиент, останах смълчана, докато той разклащаше кехлибарената течност в чашата си. Работех като барманка, откакто навърших двадесет и една, и през последните три години се научих да оставям клиентите да говорят. Никой не иска барманка, която не държи устата си затворена, особено в толкова елегантен хотел като този. Пък и бях доста далеч от изискаността, както можете да си представите.