– Благодаря – измънках. Знаех, че го казва от загриженост. Кръговете под очите ми бяха по-тъмни дори от времето, когато учех в правния факултет. През изминалите две седмици не бях спал много. Бях неспокоен, откакто Тиа не беше до мен в леглото.
– Добре, имаме идея – Нолън опря лакти на бюрото и кимна на Пайпър.
– Поиграх си малко със схемата за организация и описанията на длъжностите – каза Пайпър и ми подаде лист хартия с настоящата структура на фондацията.
Кръгът най-отгоре бях аз, председателят на борда. По-долу беше редицата с членовете на борда. Под тях беше Нолън, последван от редицата заместник-председатели. До всеки кръг имаше кратко описание на длъжностната характеристика.
Така беше от десетилетия.
– А сега виж това – тя ми подаде друг лист.
Схемата на кръговете беше същата, само че един кръг на заместник-председател бе махнат и задълженията му бяха прехвърлени на мен. При тази структура аз щях да поема екипа, отговорен за проучване и класифициране на предложенията за дарения.
Стрелнах очи към Нолън, който се усмихваше самодоволно.
– Ами Майк?
Той беше настоящият заместник-председател, чиято функция те предлагаха да се премахне. Работеше с нас от десет години.
– Иска да се пенсионира. Споменаваше, че може да почака още година, но вече говорих с него и той е съгласен да напусне по-рано. Ще му напишем чек и той ще си замине за Флорида.
– Ами всичко останало? Събитията. Пътуванията. Няма да съм тук, за да си поделяме работата.
– Погрижил съм се за това. Ако ти отсяваш предложенията, ще се справям по-бързо. Майк върши чудесна работа, но въпреки това губя доста време да проверявам всичко, най-вече, за да ти давам най-новата информация. Вече няма да се налага да го правя. Можем да помолим другите членове на борда да се включат по-активно или пък да отказваме някои събития. В най-лошия случай аз ще ходя на всичките.
Въздъхнах.
– Това ще отнеме от времето за семейството ти. Не мога да те моля да го направиш.
– Не е задължително. Ако участвам в повече събития вечер, ще ходя по-късно в офиса. Ще прекарвам повече време у дома сутрин. Ще водя Тайлър на училище, ще оставам с Кайла до обяд, а следобед ще бъда в офиса и ще присъствам на събитията, когато се провеждат вечерта. Всичко това е възможно, ако поемеш работата на Майк.
– Кайла съгласна ли е?
Той кимна.
– Сто процента.
Боже, би било невероятно. Никак не ми беше лесно да се откажа от кариерата си, която бях градил с къртовски труд, но далеч по-тежко щях да понеса загубата на мястото си във фондацията.
Тя беше моята страст. Тя беше връзката със семейството ми. Още повече, че можех да върша тази работа и да се прибирам навреме за вечеря. Нямаше да пропускам футболна тренировка или мачове. Така щях да компенсирам времето, през което не съм бил до Чарли.
Последните две седмици ме научиха на доста неща. Сложих край на осемчасовите си работни дни, за да се посветя на Тиа и Чарли.
Но ако можех да запазя връзката си с фондацията, с наследството на семейството си, вероятно и вълкът щеше да е сит, и агнето цяло.
– Идеята ми допада – казах на Нолън и Пайпър. – Но просто не вярвам, че бордът ще одобри промяната.
Председател на борда на директорите винаги е бил Кендрик, избиран с цел да бъде лицето на семейството. Преди мен председател беше моят чичо. Когато той се пенсионира, поста поех аз. Едва ли бордът щеше да поиска нещо по-различно.
– Заслужава си да попитаме – каза Пайпър. – Ако откажат, ще се оттеглиш, както си решил.
– Така е. – Отначало смятах да се преместя и установя в Ларк Коув. Като ми писне, ще си намеря по-спокойна работа. Ако не стане, както съм го мислил, ще се върна на план А.
Но, по дяволите, исках да имам план Б.
– Заседанието на борда няма да започне преди десет. – Нолън погледна часовника на стената. – Имаме тридесет минути да се подготвим да представим това вместо списъка с препоръчаните кандидати за председател, който изготвихме миналата седмица.
Усмихнах се.
– Струва си да опитаме.
Два часа по-късно тримата се върнахме в офиса на Нолън, за да празнуваме.
Бордът се съгласи да изпробва временно новата структура и да види как ще тръгнат нещата. Не бяха очаровани, че главният изпълнителен директор няма да стои в офиса от девет до пет, а председателят ще живее в Монтана, но някак успяхме да ги убедим, че при всяко положение ще има повече ползи, отколкото разходи.
– Знаех си, че ще се съгласят! – Пайпър не спираше да се усмихва, откакто заседанието свърши. – И бас държа, че след по-малко от два месеца ще гласуват нещата да си останат така.