– Добре – въздъхна Тиа. – Най-добре да се приготвяме.
Голямо суетене настана, докато закусвахме и приготвяхме Чарли за училище. Тя си облече новите джинси, нова блузка и нови обувки. И заедно с Хейзъл, Тиа и мен се отправи към училище за първия си ден в първи клас. Държа ме за ръка чак докато стигнахме до класната стая и пъхна раницата си в шкафчето. Беше неспокойна през цялото време, подръпваше косата си и хапеше устни. Но когато двама нейни приятели от детската градина и неколцина съотборници се втурнаха към нея, пеперудите на безпокойството отлетяха. Моето фъстъче ни се усмихна широко и ни махна, а после влезе в класната стая и седна на чина си.
– Винаги ли е толкова трудно? – попитах Тиа и Хейзъл на път към дома им.
Не очаквах, че изпращането за първия учебен ден ще бъде толкова трудно. Чарли бе готова да ме пусне, но аз нея – не.
– Да – отвърнаха в един глас Хейзъл и Тиа.
Хванах Тиа за ръка и сплетох пръсти с нейните, вдигнах дланта ѝ към устните си и я целунах.
– Радвам се, че успях.
– Аз също.
– И така, какво още се случи снощи? – попита Хейзъл, докато завивахме по тяхната улица. – Кога ще бъде ясно какво ще правят с Рони?
Тиа си пое дълбоко дъх и набързо обобщи по-важното от разговора ни с шерифа.
– Ще го обвинят за нападение и следене. Подадох молба за ограничителна заповед, в случай че Рони излезе от затвора, но шерифът смята, че делото ще се разгледа бързо от окръжния съд. Вероятно няма да го пуснат под гаранция и ще го съдят по съкратената процедура. В два часа имаме среща с окръжния прокурор, за да обсъдим подробностите.
След като за пореден път Рони бе обвинен за преследване, имаше голяма вероятност да го тикнат в затвора. Е, там щяха да разкажат играта на това откачено копеле Рони Бърковиц. Парите ми щяха да свършат работа за това. И когато – или ако – излезеше на свобода, го очакваше един изпепелен живот.
Шон бе стоял буден цяла нощ, ровейки се в системата на Рони. Съмнявам се, че някога ще узнаем със сигурност, но, изглежда, манията му по Тиа се дължеше на факта, че е бил обсебен от Анджела, барманката в Тексас.
Рони бе се лепнал за Тиа просто защото двете имаха общо помежду си – работата им и чисто физическата им прилика. Оказа се, че той е познавал Анджела от дете. Били са заедно в началното и средното училище. От ранна възраст той изпитвал обич към нея, но Анджела не отвърнала на чувствата му и започнала да се среща с друг. Тогава обичта му се изродила. Шон бе открил, че Рони е пращал на Тиа същите имейли, които някога е пращал и на Анджела. И все още ѝ пращаше, независимо че той от години живееше в Ларк Коув.
Просто бе включил и Тиа в списъка си.
Никой не знаеше със сигурност защо се е преместил в Монтана, след като е бил арестуван за преследване на Анджела в Тексас. Доколкото бе известно, той нямаше лични връзки тук. Шон смяташе, че, след като е излязъл от затвора в Далас, Рони е дошъл в Монтана на почивка и случайно се е натъкнал на Тиа в бара. И тъй като не е имал никакъв шанс да бъде с Анджела, е решил да се установи тук.
Ако аз не бях се появил, той щеше да си живее тихо и кротко като човек, който буди доверие. Вероятно само се е прехласвал по Тиа, без да стига до крайности.
– Надявам се да го оставят в затвора за по-дълго – каза Хейзъл. Когато спряхме на тротоара до предната врата, тя се приближи до Тиа и сложи ръце на раменете ѝ.
– И никакви нощни разходки повече.
Тиа кимна.
– Никога.
– И никога вече не ме плаши до смърт. Сърцето ми няма да издържи.
– Нито пък моето.
Хейзъл притегли Тиа до себе си в топла прегръдка, после я целуна по бузата.
– Ще ида да подремна.
Когато Хейзъл влезе вътре, хванах Тиа за ръка.
– Ела.
Поведох я покрай къщата и през моравата право към пристана. Тръгнахме по старите изтъркани дъски до самия му край, зареяли поглед към водата. Сутрешният въздух бе хладен и свеж. Ухаеше чудесно, също толкова хубаво като косата на Тиа. Небето беше безоблачно синьо, ярко осветено от ранното слънце.
– Красива утрин – рече Тиа и се прозя. – Май и аз ще трябва да подремна.
– И с мен е така.
– Радвам се, че си тук. – Тиа се приведе към мен. – Колко ще останеш?
– Малко.
Усмихнах се и потупах джоба на джинсите си. В него бе пръстенът, който пъхнах там сутринта.
Някак не вървеше да ѝ предложа точно сега. И двамата бяхме изтощени физически и емоционално. Трябваше толкова много неща да ѝ обясня. Просто грабнах пръстена, за да не го намери случайно. Едва се сдържах да не мушна ръка в джоба си, колкото да докосна нежната халка.
Да го направя ли? Да я попитам ли?