Не беше правилно. Не се гордеех, че се чувствам така. Но тя бе целия ми свят.
Нямах представа как да я споделя с баща ѝ.
Стига Лоугън вече да не беше хукнал към Ню Йорк. три ЛОУГЪН
Аз съм татко.
Баща.
Още не можех да го проумея.
Дали и другите бащи се чувстват като ударени с камшик? Или втрещени?
Вероятно другите мъже свикват с мисълта за бащинството, докато трае бременността. Имат време да се подготвят за факта, че ще се роди дете. Аз обаче нямах на разположение девет месеца. Имах деветдесет секунди, за да подредя парченцата от пъзела.
Имах дете.
Чарли.
Имах дъщеря, която беше на пет години, почти на шест, и кутрето ѝ бе криво като моето.
По дяволите. Трябваше да изпия шота, който Тиа ми беше наляла. И може би нямаше да побягна от бара като страхливец.
Все пак в своя защита бих казал, че имах остра нужда от малко въздух. Претрупаните стени на бара ме притискаха и не можех да дишам.
Тъй че изхвръкнах навън, оставяйки зад гърба си Тиа и един милион въпроси без отговор. После се скитах безцелно из Ларк Коув, опитвайки да проумея как така сутринта пристигнах в Монтана по работа и до вечерта целият ми живот бе се обърнал с главата надолу.
Не знаех колко дълго съм вървял или накъде. Бях се озовал на малък чакълест път с две платна, който минаваше покрай езерото. Вместо да спра и да се ориентирам, продължих да вървя, докато пътят зави край един нос и най-сетне спрях. Седнах на една голяма скала, загледан към водата.
Не знаех и колко дълго съм седял там.
Когато стомахът ми взе да къркори, примигнах и погледнах часовника си. Четири часа. Бяха изминали четири часа, откакто излязох от бар „Ларк Коув“. Четири часа, откакто разбрах, че съм станал баща.
Прокарах ръка през косата си, станах от скалата и изтупах джинсите си. Слънцето вече залязваше и хвърляше оранжеви отблясъци върху езерото.
– Какво, по дяволите, ще правя?
Водата не отговори.
Мразех да губя контрол. Винаги съм имал контрол над нещата. Аз бях отговорният човек. Имаше сигурност във всеки мой ход.
Но не и днес. Никога не бях се чувствал толкова безпомощен.
Нямах представа какво да правя с дъщеря. Не знаех как да сплитам коса, да купувам рокли или да ходя на чаени партита. И дали въобще ще ме иска до себе си? Ами ако Чарли не ме хареса?
Дърветата зад гърба ми сякаш се приближаваха, а облаците тегнеха върху ми. Наведох се и сграбчих коленете си, за да вкарам въздух в белите си дробове, преди да се срина.
Мамка му. Щях да припадна. Не знаех какво да правя. Ала трябваше да намеря решение. Не бях мъж, който бяга от отговорност и – факт – момиченцето бе мое. Бях част от създаването ѝ.
Трябваше да се стегна.
Когато отново бях в състояние да стоя здраво на краката си, си поех бавно дъх и се изправих. После загърбих езерото и поех обратно по чакълестия път. Все още нямах представа какво ще правя, но да се крия тук, нямаше да помогне. Трябваше да се върна в Ларк Коув при Тиа, за да решим какво да правим.
И за да ми обясни как се е случило това.
С Тиа бяхме взели предпазни мерки. Нали? Бях използвал презерватив през онази нощ. Много презервативи. И се питам как така в една-единствена любовна вечер станах татко?
Тиа бе ме очаровала. Влязох в хотелския бар, след като избягах от едно благотворително събитие за набиране на средства в балната зала. Майка ми неумолимо бе се опитвала да ме уреди с дъщерята на своя приятелка. Това сватосване така ми бе дотегнало, че се измъкнах да си поема глътка въздух и така се озовах в бара на хотела.
Там открих Тиа.
Пропуснах останалата част от благотворителното събитие, за да седя и да говоря с нея. Часовете на безгрижен разговор и смях за нищо съществено бяха толкова освежаващи. Тиа не се интересуваше, че фамилното ми име е Кендрик. По дяволите, тя дори не попита. Не се интересуваше от парите ми или положението на семейството ми.
И затова не ѝ го казах. Умишлено. Ние бяхме просто Лоугън и Тиа, двама непознати, привлечени неудържимо един към друг.
Останах до края на смяната ѝ. Вдигах столовете върху масите, докато тя почистваше и приключваше касата. А после я изпратих навън.
Три крачки след като излязохме, я целунах. И тази целувка продължи до зори. Привличането помежду ни, нараствало часове наред, пламна като клечка кибрит.
Бързо заведох Тиа в хотелската стая, регистрирана на името на асистента ми, където се наслаждавах на тялото ѝ до сутринта. И където един от презервативите не бе изпълнил предназначението си.
– По дяволите – измърморих и ускорих крачка.