Стрелнах ръце през плота да го стисна за гърлото. Но Лоугън ме спря навреме, преди да съм удушила най-добрия си приятел.
– Защо тормозиш жена ми? – попита Лоугън.
Джаксън се ухили.
– Ами, ако я ядосам малко, хлапето ще вземе да изскочи и тя пак ще си е същата готина Тиа. Не бива да гоним клиентите си само заради резенче лимон във водата.
– Не беше само едно! – извиках аз. – Тя вече имаше десет в чашата! Десет лимонови резенчета в една чаша вода. Кой прави така? И не съм я прогонила. Просто ѝ напомних, че имаме лимонада.
Лоугън се разсмя и усетих как гърдите му се разтресоха до гърба ми.
– Скъпа, всъщност ти ѝ каза, че единственият начин да получи още едно резенче, е, ако си намери дръвче и сама си откъсне лимон.
– Не ни трябват клиенти като нея – измрънках под нос.
Преди около месец въпросната жена дойде в бара с неколцина приятели. Всеки път, като ме зърнеше около бара, искаше още нещо. Лимоново резенче след лимоново резенче, после чаша лед, коктейлна салфетка и още две сламки. Накрая, с последното резенче, чашата преля.
– Е, къде са Чарли и Колин? – попита Джаксън.
– С Хейзъл. – Лоугън ме пусна, за да сипя бира на Джаксън. – Цяла вечер ще са при нея, а и там ще спят.
Хейзъл се радваше да е с децата, когато с Лоугън бяхме в бара през уикенда. Така се разбрахме с Джаксън, скоро след като Лоугън се премести в Ларк Коув.
След по-малко от месец забременях с нашия син Колин. Май стана в един мързелив следобед на лодката. Като разбрахме, че съм бременна, с Лоугън бяхме единодушни, че е време да намалим темпото в бара.
Със съгласието на Джаксън наехме първия си служител.
По онова време Дакота току-що бе пристигнал в Ларк Коув и беше повече от готов да поеме някои от вечерните ми смени, а също и през уикенда. Оттам насетне се разбрахме Дакота да работи през единия уикенд, Джаксън – през другия, Лоугън и аз на следващия.
Той винаги идваше с мен в бара.
През последните три години нито веднъж не ми каза да се откажа от работата си. Не защото имахме нужда от тези пари. За него бар „Ларк Коув“ бе станал част от семейството ни и през уикендите работехме заедно. Ако нещо ново ми хрумнеше, винаги го споделях първо с него. Даже ми помогна да станем партньори с Джаксън, за да изкупим дела на Хейзъл и да финансираме пенсионирането ѝ.
Съпругът ми беше толкова умен, че направо ме смайваше.
През последните три години благодарение на него фондация „Кендрик“ се разрасна значително. Особено влиянието ѝ на Западното крайбрежие. Това даде на Лоугън възможност да насочи своите ум и амбиция в желаната посока. Даде му страст.
Всичко, което направихме, беше за нашето собствено щастие.
– Познай какво? – Лоугън подаде на Джаксън бирата. – Сутринта ми се обадиха от футболната лига за мачове на закрито в Калиспел. Приеха да добавим отбора на Ларк Коув, стига да осигурим достатъчно играчи.
– Да! – Джаксън вдигна юмрук. – Ще съберем, сигурен съм. Ще звънна тук-там.
Двамата яко се заеха с футбола на Чарли, а тя обожаваше тази игра почти толкова, колкото тях двамата. Нямаше и следа от старата враждебност между Лоугън и Джаксън след нощта, в която Рони беше ме дебнал. Месеци наред и двамата здравата бдяха над мен, след което станаха приятели.
Всяко лято тренираха децата от отбора на Чарли, а сега щяха да се захванат и със зимната лига, та дори да трябваше да карат децата до Калиспел веднъж седмично за мачове на закрито. Нямаше да се учудя, ако Лоугън построи закрито игрище тук, за бъдат и домакини.
Лоугън не се перчеше с парите си, но станеше ли дума за децата или за мен, не се скъпеше. Водеше ме на почивка два пъти годишно, защото искаше да ми покаже света. И полека-лека направи така, че вече нямах нищо против от време на време да ходя до Ню Йорк.
Все още разполагахме с мезонета, но повечето време прекарвахме с родителите му и Джоан. Така или иначе Томас и Лилиан приеха факта, че Лоугън живее в Монтана, и дори си купиха имот на няколко километра от нас, за да има къде да отседнат, когато са на почивки в Ларк Коув. Обри беше невероятна леля на децата, независимо че живееше далече. Обаждаше се всяка седмица и по повод и без повод им пращаше подаръци.
В крайна сметка София също прие нещата, и то тъкмо навреме, за да присъства на скромната ни сватба в задния двор на къщата ни. Съмнявах се, че някога ще станем добри приятелки, но се радвах, че напоследък работи усилено, та най-после да се откъсне от вредните хора в живота си. Включително Алис.
– Здравей, Тиа. – Уейн, единственият ми редовен клиент тези дни, дойде до бара.
– Здрасти, Уейн. – Усмихнах му се и отидох да му налея от любимата му бира. Беше голям удар за него да научи за случилото се с Рони. Двамата бяха приятели, или поне той така си беше мислил. Сега Уейн седеше сам в бара и аз съвсем съзнателно оставах повечко при него да си приказваме.