Преди това обаче Лоугън бе накарал Шон да направи пълна проверка на всеки, който той и Джаксън смятаха за „редовен клиент“.
Отне ми известно време да преодолея случката в гаража с Рони. Но в крайна сметка го превъзмогнах. Отначало Лоугън възнамеряваше гаражът да стане мое студио, но помещението бе твърде голямо и… твърде чисто. Затова решихме да го ползваме за колите, а той премести от къщата старата ми барака.
– Сигурна ли си, че трябва да работиш, Тиа? – попита Уейн, когато оставих бирата пред него.
Свих рамене.
– Не мога повече да стоя вкъщи. Ще откача.
– Ами тогава да ти взема рициново масло? Сестра ми твърди, че само по този начин е успяла да роди децата си.
Изкисках се.
– Не благодаря. Опитах това с Чарли, понеже бях я преносила, и беше ужасно.
– Какво ще кажеш за малко пикантна храна? Да си поделим една пица с халапеньо.
– Става, стига да се съгласиш да сложа и малко месце в нея.
Той се усмихна.
– Давай, ти си.
Запътих се към кухнята, но Лоугън вече беше там.
– Аз ще направя пицата. Защо не поседнеш за минута? – Намръщих се, а той само се усмихна. – Моля те, скъпа. Просто седни няколко минути. Заради мен.
– Добре – въздъхнах аз. Краката ми започваха да се изморяват. Аз го целунах бързо, минах пред бара и се настаних между Джаксън и Уейн.
Тримата си побъбрихме малко, докато пицата стане готова. Не можех да ям кой знае колко, понеже бебето заемаше много място, но все пак успях да хапна две парчета. Тъкмо си гризнах от крайчето на третото, когато предната врата се отвори.
Чарли се втурна първа с грейнала на лицето усмивка. Колин топуркаше по петите ѝ, стараейки се да не изостава.
– Хей! – Станах точно навреме, за да хвана Чарли. След нея пристигна Колин и се блъсна в краката ми. – Какво правите тук, деца?
– Ами, ние те потърсихме вкъщи, но те нямаше – каза Чарли. – Баба реши, че си тук за вечеря заедно с татко.
Хейзъл влезе с намусено лице.
– Трябва да си почиваш.
– Да, така ми казаха – смотолевих.
– Кого чувам? – Лоугън се подаде от кухнята, където бе сложил да се пече още една пица. В мига, в който го зърна, Колин тутакси ме изостави.
– Тате! – извика той, когато Лоугън го вдигна на ръце и го подхвърли във въздуха.
Сърцето ми се разтопи при тази гледка. С всеки изминал ден Чарли заприличваше все повече на Лоугън, а Колин бе мое копие като бях на две годинки. Той и баща му обаче имаха специална връзка. Бяха неразделни.
Лоугън се зарече да не пропусне и миг от живота на Колин и удържа думата си. Същото се отнасяше и за Чарли. Във всеки момент той бе най-всеотдайният и любящ баща, за когото бях се надявала. И знаех, че ще бъде такъв и с нашето очаквано момиченце.
Погалих корема си с мисълта, че пикантната пица ще свърши работа. После се облегнах назад и така цяла вечер – бъбрех си с мъжа ми, докато той обслужваше бара, а децата си хапваха пица. После баба им щеше да ги заведе у дома.
Джаксън си тръгна малко след вечеря и в единадесет часа в бара останахме само аз и Лоугън.
Седяхме в едно сепаре в дъното. Малко се бяхме сбутали в единия край, защото оттам имаше по-добър изглед навън. Виждаше се даже отвъд магистралата, езерото надзърташе между дърветата в горичката. Лунната светлина танцуваше по леко полюшващата се вода.
– Толкова съм уморена. – Сгуших се до Лоугън и се прозях.
– Знам, скъпа. Иска ми се да можех да направя нещо.
Усмихнах се.
– Просто ме обичай. Дори когато се държа гадно и правя камара от лимонови резенчета.
Той се разсмя.
– Обичам те, каквото и да става. – Той ме прегърна през раменете и ме притисна до себе си. – Време е да те заведа у дома. Нека затворим по-рано.
– Много добре.
Но никой от нас не помръдна. Седяхме един до друг и се наслаждавахме на спокойствието. Докато ме прониза остра болка. Първата контракция. После още една. При третата Лоугън вече летеше по магистралата към болницата в Калиспел.
А в девет на другата сутрин Лоугън и аз бяхме се сгушили в болничното легло с Чарли, Колин и новороденото ни момиченце Камила Хейзъл Кендрик.
Моето семейство.
Струваше си чакането да ги намеря. Благодарности
Преди всичко, благодаря ти, читателю! Толкова съм благодарна за твоята любов и подкрепа.
Благодаря на моя невероятен екип от редактори и коректори. Елизабет Ноувър. Ели Маклав. Джули Дийтън. Загубена съм без вас. Благодаря ви, Сара Хансен и Стейси Блейк, защото правите книгите ми красиви отвътре и отвън. И на Даниел Санчес, моя невероятен публицист, за всичко, което правиш.