Така отчаяно бях търсил анонимност, че така и не споменах фамилното си име. Каква ужасна грешка. Както и че толкова време не отидох пак в онзи бар.
С Тиа се бяхме разбрали само за една нощ. Една невероятна нощ. На сутринта се разделихме, без изобщо да става дума за обвързване. Тя бе се върнала към живота си, а аз към забързаното си ежедневие и обществените ангажименти, щастлив, че съм я срещнал.
Това, което не очаквах, бе, че Тиа ще се появява в мислите ми много често след тази нощ. Мислех си за усмивката ѝ всеки път, когато влизах в хотелски бар. Мислех си за смеха ѝ, когато присъствах на някое скучно благотворително събитие. Мислех си за нея всеки път, когато видех жена с дълга, блестяща тъмна коса.
След като месеци наред тя бе в съзнанието ми, най-накрая се предадох. Отидох в бара, за да я видя още веднъж.
Само че тя бе си отишла.
С моето дете.
Твърде дълго бях чакал.
Не правех грешки често. Особено по-съществени. Възелът в стомаха ми ми подсказваше, че чакането, преди да потърся Тиа, е било най-голямата грешка в живота ми. И сега не можех да направя абсолютно нищо. Не можех да върна времето назад.
Единственото, което можех да сторя, бе да реша накъде да тръгна оттук насетне, а за това трябваше да говоря с нея.
Забавих ход, огледах се наоколо, надявайки се да намеря знак, който да ми помогне да разбера къде се намирам.
Къщите край пътя бяха по-големи, много по-големи от онези, които видях при обиколката с Уила из Ларк Коув. Всички те наподобяваха плажни вили – с кедрови керемиди по покривите и бели корнизи. Само дето бяха всичко друго, но не и вили.
Тази, пред която стоях, изглеждаше почти толкова голяма, колкото къщата на родителите ми в Хамптънс. Фасадата ѝ бе с големи прозорци с изглед към езерото. Моравата отпред беше зелена и ниско окосена, подобно на тревата между дупките на игрището за голф на провинциалния клуб на семейството ми.
Чакълестият път отделяше главната къща от бараката за лодки, построена точно над водата. Непосредствено до нея имаше частен пристан и плажна ивица с едър пясък. Без да забележа, бях стигнал до един квартал на Ларк Коув, който направо крещеше, че е богат.
В самия Ларк Коув нямаше кой знае какво. Едно заведение и бара на Тиа. Малък магазин за хранителни стоки до бензиностанция с четири колонки. Две църкви и мотел с десет стаи. Училище за деца от всички възрасти, от детската градина до гимназията.
И огромно езеро.
По време на обиколката Уила ни разказа всичко за тази област на Северозападна Монтана. Малки градчета като Ларк Коув бяха пръснати навсякъде около езерото Флатхед. Всички имаха едни и същи потребности – магазин или пазар със стоки от първа необходимост. Големите магазини и всичко друго наистина голямо се намираха в Калиспел, на северния край на езерото.
Ларк Коув представляваше най-вече къщи, струпани край магистралата. Местните хора живееха тук, за да избягат от ограниченията на града. Жителите на други щати строяха тук ваканционни къщи, в които прекарваха двуседмичната си годишна почивка. Край брега на езерото имаше имоти, за които повечето от колегите ми в Ню Йорк щяха да точат лиги.
Особено този. Бих го купил на мига, стига да не беше в Монтана.
Само че вече не ми бе позволено да мразя Монтана.
Независимо дали ми харесваше, или не, вече щях да съм свързан с това място до края на живота си.
С дъщеря си.
Може би Тиа щеше да пожелае да се върне в Ню Йорк. Ако тя приемеше да се премести на другия край на страната, животът ми щеше да е много по-лесен.
Телефонът ми взе да вибрира в джоба, прекъсвайки мислите ми. Измъкнах го, предполагайки, че е Нолън, но се намръщих, като видях името Алис Лейс.
– Не мога да се занимавам с това сега – измърморих и отклоних обаждането ѝ.
Алис беше една от приятелките на Емелин от колежа. Тя също се занимаваше с организиране на благотворителни събития из града, тъй че понякога пътищата ни се пресичаха. Години наред не ѝ обръщах внимание не само защото излизах с Емелин, а и защото винаги щом Алис ме погледнеше, в очите ѝ се четяха парични знаци и сексуални пози.
Но преди около шест месеца, след като с Емелин скъсахме, имах нужда да разпусна. Алис страшно много искаше да прави секс с мен.
Бяхме се срещали няколко пъти на питие и за секс, но бях приключил с това преди месеци. Склонността ѝ да драматизира като малко дете ми лазеше по нервите, да не говорим за неотслабващия ѝ натиск върху мен за сериозна връзка. Тя обаче така и не проумя посланието, независимо колко често ѝ го казвах.
На екрана се появи съобщение за гласова поща, но аз го изтрих, без да го прослушам. След това набрах Нолън.