– Вече взех да се притеснявам, като ме заряза тук – каза той.
– Признавам, мина ми през ума.
Ако ключовете от колата бяха у мен, вече щях да съм насред пътя за летището, а не да се мотая наоколо.
– Къде си? – попита Нолън.
Огледах се, търсейки уличен знак, но единственото, което виждах, бяха къщи и дървета.
– Не знам точно. Намирам се на някакъв второстепенен път до езерото.
– Това стеснява кръга – измърмори той. – Искаш ли да дойда да те взема?
– Не – въздъхнах аз. – Ще извадя джипиеса и ще намеря пътя към магистралата. Не може да е много далече. Ти къде си?
– Върнах се в мотела. Не знаех какво да правя, след като ти изхвърча от бара, и реших да те чакам тук.
Не бързах да стигна до мотела на Ларк Коув. Бяхме минали покрай него по време на обиколката ни. Изглеждаше прилично, но нямаше нужда да влизам в стаята, та да разбера, че в нея има само най-необходимото. Легло. Баня. Телевизор. Съмнявах се, че има минибар или румсървис. Нуждаех се от вечеря и от много и различни питиета.
– Съжалявам, че те зарязах така – рекох на Нолън.
– Не аз се нуждая от извиненията ти. Искам да кажа, не аз се опитах да ти кажа, че имаш дъщеря, за която не знаеш. Изчезна, преди да успее да ти обясни.
Мамка му. Затворих очи и въздъхнах.
– Толкова лошо ли беше?
Нолън се разсмя.
– За твой късмет, тя изглеждаше също толкова изумена. Смятам, че полека-лека двамата ще се съвземете. Просто използвай чара на Кендрик.
– Каква ужасна бъркотия.
– Нищо ли не знаеше? – попита той.
– Абсолютно нищо. Не съм виждал Тиа от шест години. Беше любов за една нощ.
– По дяволите. Лоша работа. И какво ще правиш?
– Не знам. Трябва да намеря Тиа.
Само дето така светкавично излетях от бара, че в момента нямах никаква информация за нея. Нито телефонен номер. Нито фамилно име. Нищо.
Знаех само, че тя е вкъщи със съпруга си. Може би има и други деца. Може би Чарли няма да иска да има нищо общо с мен, защото вече си има татко и семейство.
Стомахът ми се сви при мисълта, че ще изгубя нещо, което току-що бях намерил.
Вярно, само преди четири часа се оказа, че съм баща, но това не означаваше, че ще си тръгна. Чарли бе моя дъщеря и исках да я опозная.
Само се надявах се, че и тя ще поиска да ме опознае.
– Не знам какво да правя, Нолън – признах аз. – Ами ако ме мрази? Какво ще стане, ако каже, че не иска да има нищо общо с мен? Ами ако вече си има баща?
– Не започвай още отсега с това „ами ако“ – кроткият му глас успокои донякъде нервите ми. – Първо поговори с Тиа.
– Мисля, че тя не…
– Не ми е дала номера си? Напротив, имам го, както и адреса ѝ.
– Благодаря. – Радвах се, че моят спокоен и благ приятел и колега е бил там, когато аз не бях. – Длъжник съм ти.
– Не се тревожи за това.
– Какво друго се случи?
– Не много. Всички бяхме доста шашнати, меко казано. Тиа дойде при мен и се представи. Казах ѝ фамилното ти име и ѝ дадох телефонния ти номер. Каза, че ще ти даде известно време, преди да се обади. Но бих те посъветвал да не я караш да чака. Тя също няма търпение да поговорите за това.
Кимнах, макар че той не можеше да ме види.
– Ще ѝ се обадя веднага. Само ми прати съобщение с информацията.
– Добре. Какво друго да направя? Вече се обадих в болницата в Калиспел и ми казаха, че утре ще могат да направят тест за бащинство. Резултатите ще излязат след около седмица, но ако искаш, остави материал за теста, преди да се приберем.
В началото на разходката си из Ларк Коув обмислях да направя тест за бащинство. Ако не беше кутрето на Чарли и фактът, че тя приличаше на Кендрик, сигурно щях да настоявам.
Ала реших да не го правя. Тиа не лъжеше. Умеех да разчитам поведението на хората и да разбирам, когато лъжат. Даже актриса, спечелила „Оскар“, нямаше да успее да пресъздаде реакцията на Тиа.
– Благодаря, но смятам, че тест за бащинство не е необходим.
– Лоугън, мисля, че не е добра...
– Ти я видя. Видя и Чарли. Трябваше да забележиш приликата.
– Да, забелязах я в момента, в който тя взе жабата от ръцете ти. Пълно копие на сестра ти. Семейството ти обаче ще настоява за доказателство. Тъй че по-добре да приключиш с това час по-скоро.
Прокарах ръка през косата си. Нолън бе прав. Близките ми и нашите адвокати се доверяваха на тестовете за бащинство. Щяха да искат доказателство и да знаят всичко за живота на Тиа. Това бе единствената гаранция, че тя не е заплаха за семейството.
Но да се занимавам с въпросите и исканията им, бе повече, отколкото можех да сторя сега. Преди да получа някои отговори, те нямаше да узнаят за Чарли.
– Искам да те помоля за услуга – поех си дълбоко дъх. Не ми беше приятно да поставям Нолън в такова положение. Той работеше за цялото семейство Кендрик, не само за мен. – Имаш ли нещо против да запазиш в тайна всичко това поне засега?