Засмях се.
– Вероятно.
Той се усмихна, отдръпна се от масата и се облегна на един от шкафовете край стената.
– Имам дете.
Кимнах.
– Имаш дете.
Изобщо не се съмнявах в това.
Чарли открай време приличаше на Лоугън. И тя като него имаше един немирен кичур в косата, който така и не успявах да среша в нужната посока, колкото и да опитвах. Очите им бяха с един и същи цвят – нюанс на кафявото, подобен на моя. Тъмни. Носовете им бяха еднакви, както и формата на устните.
И това криво кутре.
– Дори не знам откъде да започна – той вдигна пръст. – Всъщност как стана това? Нали използвахме презервативи?
– И то много – съгласих се аз и подскочих да седна върху масата. Залюлях крака и поклатих глава. – Освен под душа.
– Душът. – Той затвори очи и отметна глава назад. Адамовата му ябълка се раздвижи, когато преглътна, оставяйки споменът да го връхлети. – Забравих за душа.
Никак не е чудно. Сексът, който правихме в банята бе невероятен, но не беше чак толкова добър, колкото на другите места в хотелския му апартамент. И все пак, аз не бях забравила.
Лоугън ме занесе в банята след часове в леглото. И двамата искахме да се разхладим и да отмием потта и следите от секса. След като внимателно ме насапуниса, така и не можах да устоя на една дълга целувка. Той ме вдигна, облегна ме на плочките и ме люби страстно, дълбоко, но извади члена си и се освободи на корема ми. Сапун, вода и Лоугън, всичко се смеси в едно.
Само дето не беше се дръпнал достатъчно бързо.
– Предполагам, ще искаш тест за бащинство, за да бъдеш сигурен – рекох. – Може утре да идем до Калиспел, ако желаеш. Няма да кажа на Чарли, преди резултатът да излезе.
Той се вгледа продължително в мен.
– Сигурна ли си, че е моя?
– Твоя е.
– Това ми стига.
– Аз... наистина ли? – примигнах. Той не искаше да докажа бащинството му? Просто... ми повярва?
Той кимна.
– Наистина.
– Кълна се, опитах да те открия, Лоугън. Кълна се в живота си. Но от хотела не искаха да ми кажат името ти, независимо колко ги умолявах. А ти плати питиетата си в брой и изобщо не спомена фамилното си име. Опитах се, но аз... не знаех откъде да започна.
– Вината не е твоя. Вярвам ти.
Искреността в гласа му опари гърлото ми. По дяволите. Щях да се разплача.
Цял ден се стараех да не заплача. Борих се да овладея чувствата си, да държа главата си на място, та да не изгубя контрол. Но това щеше да ме пречупи.
Толкова много исках Лоугън да повярва, че не съм крила умишлено Чарли от него. Фактът, че той се доверяваше на човек като мен без доказателство, означаваше повече, отколкото изобщо би му хрумнало.
– Благодаря ти – изрекох сподавено, буца бе заседнала в гърлото ми.
– Значи, ъ… Чарли е вътре със съпруга ти? Или с приятеля ти?
Желанието да плача се изпари на мига и аз избухнах в смях.
– Хитро.
Той също се засмя.
– Днес имах дълъг ден. Остави ме да си поема дъх, моля те. Тази сутрин бях в Ню Йорк, пристигнах в Монтана за бизнес среща и открих, че имам дъщеря. Не бях във форма.
– Съгласна съм. И не, не съм омъжена и не се срещам с никого. Чарли спи вътре. Живеем с една приятелка, която Чарли нарича баба.
– Имаш ли други деца?
Аз помръднах вежда.
– Двадесет въпроса?
– По-скоро стотина. Имаш ли нещо против?
– Изобщо не. Питай.
Колкото и да ми се искаше да науча повече за Лоугън, моите въпроси можеше да почакат. По-късно щях да му кажа как Хейзъл бе го изнамерила, а след това да го разпитам.
– Да започнем с основните неща. Как е фамилното ти име?
– Ландри.
– Тиа Ландри – когато изрече името ми с дълбокия си глас, тръпки ме полазиха.
Той извади ръце от джобовете си и ги скръсти на гърдите. Късите ръкави на тениската му се опнаха по бицепсите. Тесните му джинси очертаваха яките му бедра.
Господи, колко е секси. Бе внесъл топлина в работилница.
През годините, когато си представях Лоугън, винаги беше с костюм. Независимо дали върви по тротоара, или се качва в лимузина, си го представях с италиански костюм.
Беше различно да го видя в небрежно ежедневно облекло, но бе също толкова красив. Макар костюмът да му придаваше сила, джинсите и обикновената бяла риза подчертаваха по-добре мускулестото му тяло.
Пък и с джинси Лоугън не изглеждаше толкова недостъпен.
Не че имах намерение да се впусна отново в нещо романтично с него. Но с тези дрехи Чарли щеше да го приеме по-лесно. Съмнявах се, че е виждала мъж с костюм освен по телевизията.
Лоугън се покашля, преди да зададе следващия си въпрос. Дали и той като мен смяташе, че тук е много горещо?