– Трябва да поговорим за Лоугън.
Пляскането спря.
– Какво не ти хареса у него? – попитах.
– Не знам – тя сви рамене и гребна няколко мехурчета.
– Ти доста се разстрои, когато той предложи да се преместим. Това ли те изплаши?
– Да – кимна тя и взе да събира мехурчетата в ъгъла.
– Имаше ли друго, което не ти хареса у него?
Тя натрупа още две шепи мехурчета, после прошепна:
– Не.
Отпуснах гръб на стената. Ако проблемът бе само преместването, щях да се справя.
– Миличка, мисля, че тази вечер го наскърби. Защото не пожела да говориш с него. И каза, че не искаш татко.
Чарли вдигна поглед от мехурчетата, очите ѝ бяха изпълнени с тревога.
– Така ли?
Тя бе грижовна и обичлива. Възползвах се от това с надеждата на другия ден да стигнем до нещо по-добро.
– Да. Може би трябва да опитаме да поправим това, а? Да се срещнем отново с Лоугън и да поговорим. Как мислиш, дали ще е добре да го поканя на футболния ти мач?
Можеше да се съберем още веднъж на вечеря, за да имаме повече време за разговор, но нямаше да понеса ситуацията от тази вечер да се повтори. Вероятно на неутрална територия двамата щяха да намерят общи неща помежду си.
– Добре – кимна Чарли и се захвана пак с мехурчетата си. – Нека да дойде.
– Хубаво – отдъхнах си аз. – Ще направиш ли нещо за мен?
– Какво?
– Опитай се да бъдеш много, много мила с Лоугън.
Тя сви рамене.
– Добре.
Усмихнах се и гребнах малко мехурчета от ваната. После внимателно ги подредих като корона на главата ѝ.
– Това е моето момиче.
Тя взе да се киска. Звучният ѝ смях изпълни банята, пропъждайки донякъде тревогата ми. После отидохме в стаята ѝ, четохме книжки, оцветявахме оранжеви динозаври и пяхме приспивни песнички.
Час по-късно тя бе се сгушила в леглото. Докато слизах по стълбите, задната врата се отвори. На път за кухнята видях Хейзъл да оставя чантата си на плота.
– Как мина?
– Мина.
Тръгнах право към фризера. Отворих го, порових из замразените зеленчуци и табличките с лед, поразместих това-онова, за да намеря любимата си боровинкова водка. С бутилка в ръка затръшнах вратата на фризера и се облегнах на хладилника.
– Толкова лошо ли беше? – попита тя.
Кимнах.
– Предложи да се преместим в Ню Йорк.
– О, не – измънка тя и седна на масата. – Явно нещата не са били на добре.
– Ами, не – рекох с ирония. – Точните думи на Чарли бяха: „Вече не искам татко“.
– О, милата ми Чарли. – Хейзъл поклати глава. – Знаех си, че трябва да дам някои указания на Лоугън.
– Какво? – Изпънах гръб. Май доста се разминавахме с нея напоследък. – Ти си се срещнала с Лоугън?
– Беше в бара следобед, когато отидох да видя Джаксън. Побъбрихме си малко. Казах му, че съм го проучила. После той си тръгна, за да дойде тук.
– А, ясно.
Сега поне нямаше да се наложи да обяснявам, какви ги е вършила Хейзъл. И бездруго имахме предостатъчно теми за обсъждане.
Усещах пулсираща болка в главата си, която се усилваше, вероятно заради стреса от последния ден. Притиснах основата на носа си, опитвайки да пропъдя болката. Нима бе минал само един ден, откакто Лоугън дойде в Ларк Коув? Струваше ми се, че е минало много повече време. Не беше ми се струпвало толкова напрежение за двадесет и осем часа... Никога.
Тъй че нямаше по-подходяща вечер за специалната ми водка от тази. Отворих бутилката и отпих глътка, примигвайки от паренето в гърлото. Когато топлината стигна до стомаха ми, отново надигнах бутилката.
– Ще ида в работилницата за няколко часа. Нещо против?
Хейзъл поклати глава.
– Без остри предмети?
– Не и тази вечер. – Трябваше да се захвана с нещо друго, тъй като не ми се занимаваше с кошничката от лъжици. Горелки и водка – няма как да стане.
Хейзъл отиде до шкафа, в който държахме чашите.
– Налей си поне в чаша – каза и ми подаде една. – Изисканите жени не пият от бутилката.
– Колкото до изискаността, май съм стигнала дъното.
Тя свъси вежди.
– Някой ден ще трябва да измия устата ти със сапун, та да не ги ръсиш такива. Не се подценявай.
Усмихнах ѝ се тъжно.
– Не се подценявам. Честно. Но съм реалистка – бях стигнала доста далеч оттам, където бе започнал животът ми. Но всички си имаме граници. Дори птиците знаят кога да спрат да летят нагоре. – Ще се видим утре.
После излязох, оставяйки чашата на плота. осем ЛОУГЪН
Избягах от дома на тиа възможно най-бързо, блъскайки се в предмети из къщата ѝ. Когато се озовах на тротоара, ускорих крачка, оставяйки зад гърба си дворове, дървета и къщи, за да съм колкото може по-далеч от нея.