Истинска среща?
– Мисля, че няма да стане, Алис. Ако се случи да попаднем заедно на някое благотворително събитие, непременно ми се обади. Иначе ще е по-добре за теб да спреш да ми звъниш.
– О, извинявай. – Носовият ѝ тон окончателно скъса нервите ми.
– Грижи се за себе си, Алис.
Тя каза нещо сопнато, но аз затворих, преди да чуя всичко.
Не биваше да се захващам с нея. Не само, че пак щеше да се обади, но и трябваше да се занимавам със сестра ми – София.
Алис бе успяла някак да спечели благоволението на най-малката ми сестра. Напоследък двете бяха много близки и без съмнение крояха планове как Алис да се сдобие с фамилното ми име. Утре вероятно Софи щеше да ми се обади гневно и да ми каже какъв глупак съм да не се оженя за приятелката ѝ.
Изключих звука на телефона, пъхнах го в джоба на джинсите и поех към дома на Тиа, за да опитам да подновим разговора ни. Този път без спорове.
Слънцето залязваше, когато стигнах до къщата ѝ. Беше най-малката сред доста занемарените постройки край пътя. От двете ѝ страни се издигаха два пъти по-големи и доста по-нови домове, но за разлика от тях се вписваше добре и някак бе на мястото си.
Отидох до входната врата и понечих да почукам, но точно в този момент откъм бараката се чу трясък.
Дежа вю. Бях на същото място снощи, когато чух подобен звук в работилницата на Тиа. И също като снощи подминах входната врата и се отправих към бараката. Вече на няколко крачки оттам я чух да ругае.
– По дяволите!
Приближих предпазливо, за да не я стресна. Вратата бе открехната и надникнах вътре. Сега не стоеше с гръб към мен, а в профил, с вдигната нагоре глава, опряла бутилка до устните си. Отпи голяма глътка и стовари бутилката на изпоцапаната с боя маса. Преглътна и направи гримаса от парещото питие.
Почуках.
– Пиеш водката чиста, така ли.
– Мамка му – възкликна Тиа и се завъртя към вратата с ръка на сърцето. – Изплаши ме.
– Съжалявам. – Влязох в бараката и плъзнах очи по тялото ѝ.
Предишната вечер беше облякла черно потниче, а сега носеше силно изрязана фланелка с тънки кръстосани презрамки. Като дишаше, гърдите ѝ се повдигаха и се притискаха към памучната тъкан.
От тази гледка членът ми се надигна зад ципа.
Тази жена, всичко в нея, бе чувствено. Косата ѝ пак беше вдигната, разкривайки дългата ѝ шия. Краката ѝ бяха гладки, загорели, късият ѝ зелен панталон очертаваше извивките на бедрата ѝ. Беше по джапанки и лакираните ѝ в яркочервено нокти се виждаха.
Бе зашеметяваща.
Майка ми и сестрите ми смятаха, че дизайнерските дрехи и скъпите бижута правят жената красива. Всяка седмица се глезеха в спа центъра и никога не излизаха от къщи без грим. Дали щяха да мислят по-различно, ако можеха да видят Тиа, както изглеждаше сега? Неподправена и естествена. Беше толкова прекрасна, че ми бе трудно да стоя прав.
– Какво правиш тук, Лоугън?
Вдигнах бързо глава, откъсвайки поглед от краката ѝ.
– Дължа ти извинение.
Веждите ѝ трепнаха.
– За какво?
– За разправията – пристъпих по-навътре, до отсрещната стена, и се подпрях на същия шкаф, както предната вечер.
– О – рече тя и сведе очи. Взе бутилката, но не отпи, а я подаде към мен. – Аз също.
Допрях шишето до устата си, опитвайки да не мисля, че само преди секунди Тиа бе докоснала ръба му. Водката пареше, но имаше сладък привкус. Това пък какво е?
– Боровинки – каза тя, преди да погледна етикета. – Едно от правилата ми – пия водка в особено неприятни вечери.
Потрепнах.
– Заслужих си го.
– Не – въздъхна тя, взе бутилката и я остави настрана. – Вината не е твоя. Просто е...
Изчаках да продължи, но тя замълча.
– Просто какво?
Усмихна ми се мило.
– Просто е трудно. Трябва да вземем решение заради Чарли.
Гледаше към пода, раменете ѝ бяха отпуснати. Само заради Чарли ли беше всичко? Защото усещах, че има и още нещо. Нещо, което пропускам. Понечих да я подтикна към обяснение, но се спрях, преди думите да излязат от устата ми.
Какъвто и въпрос да задам, нямаше да получа отговор. Тиа искаше нещата да са наред заради Чарли, тъй че ще го направя именно заради Чарли. Вероятно, след като отговори на въпросите на дъщеря ни, Тиа ще си даде сметка, че аз не съм ѝ враг. Ще разбере, че наистина ме е грижа за чувствата ѝ.
И ще ми се довери.
– Хрумна ми нещо и искам да го споделя с теб. Мисля да си купя къща тук.
Тя изпъна гръб и ме погледна, очите ѝ бяха пълни с надежда.
– Наистина ли? Ще се преместиш ли тук?
– О, не. – Съжалявам, по дяволите. – Нямах това предвид. Ще живея в Ню Йорк, но ще купя къща тук, за да отсядам в нея, когато ви посещавам.