– Посещения. Точно така. – Тя отново посегна към бутилката. – И колко често според теб ще можеш да ни посещаваш?
– Не знам. Не съм стигнал дотам. Но си помислих, че ако имам къде да отседна и да работя, докато съм тук, бих могъл да идвам по-често.
– Страхотна идея. На Чарли ще ѝ хареса.
Само дето не прозвуча така, сякаш идеята е страхотна. Вече нямаше и следа от обзелото ме преди минути вълнение.
Тиа отново ми отправи онази мила усмивка.
Фалшива усмивка.
Добре позната, защото и аз се усмихвах така, когато исках да успокоя някой труден клиент. Или когато майка ми се бъркаше в личния ми живот. А също и на благотворителните събития за набиране на средства.
Повечето хора приемаха тази усмивка, без да се усъмнят. Бях я усъвършенствал през годините.
Усмивката на Тиа бе по-сполучлива.
Почти бе успяла да ме заблуди.
Почти.
– Ако смяташ, че идеята ми не е добра, просто ми кажи. Не ми пробутвай комплименти само защото мислиш, че точно това искам да чуя. Аз не съм клиент в бара. Не ми разправяй глупости.
Усмивката ѝ изчезна.
– Какво искаш да ти кажа? Радвам се, че ще идваш да ни виждаш. Ако купуването на къща ще улесни нещата, чудесно. Сигурна съм, че Чарли ще се радва, след като се опознаете.
– Но...
– Но съм притеснена. Какво ще стане, ако отмениш пътуването? А после и следващото? Ужасявам се, че като се върнеш към живота си в Ню Йорк, ще забравиш, че част от него е тук.
Да забравя? Никога няма да забравя Чарли.
– Ще направя всичко възможно да не отменям пътуване, но и двамата знаем, че винаги може да изникне нещо. Не мога да обещая, че плановете няма да се променят. Правя единственото, което мога да измисля, след като сте толкова против да дойдете в Ню Йорк.
– Отново същата тема? – попита тя. – Не искам да се местя.
– Тогава аз ще идвам. – Отдръпнах се от шкафа и се приближих до Тиа, за да изложа становището си. – Искам да опозная Чарли, но живея в Ню Йорк. Това не означава, че не мога да бъда част от живота ѝ.
За двайсет и четири часа Шарлът Фей Ландри бе се превърнала в един от най-важните хора в живота ми. Може би най-важният човек. Вече бях пропуснал пет години. Не бях я виждал като бебе и прохождащо мъниче. По-рано тази вечер, докато стоях в дневната и гледах портрета на Чарли като бебе, който Тиа бе нарисувала, се зарекох повече да не допускам това.
– Моля те, Тиа. Дай ми възможност да докажа, че тя е важна за мен, преди да ме отрежеш напълно.
– Съжалявам – Тиа сложи длани на слепоочията си. – Никога не бих го сторила. Но не искам Чарли да бъде наскърбена. Не искам да се чувства отблъсната.
Отблъсната? Защо мисли, че ще отблъсна Чарли?
– Никога не бих го сторил. Кълна се.
Тя присви очи, преценявайки доколко съм искрен. Гърдите ми се стегнаха, както когато по време на вечерята Чарли ме оглеждаше от главата до петите. Не помнех някога да съм бил подлаган на подобна критична проверка. Нито в колежа. Нито във факултета по право. Баща ми, известен с безмилостната си критика, не беше ме наблюдавал толкова внимателно, докато упражнявах пред него прощалната си реч по случай завършването на гимназията.
Жените Ландри ме изучаваха до мозъка на костите.
– Искам да ти вярвам – каза тихо тя. – Наистина. Но не знам дали ти самият си вярваш в момента.
Залитнах, сякаш ме зашлеви. Тя бе прозряла дълбоко в мен, нали? Виждаше всеки мой недостатък, както и моята несигурност.
– Права си. Преди всичко нямам представа какво да правя с Чарли. Но с течение на времето ще разбера.
– Времето? Мислех, че разполагаш със седмица.
– Ще се върна.
– По-добре го направи. Ако накараш дъщеря ми да се влюби в теб и после я зарежеш, ще те намеря и ще те удуша, докато спиш.
Засмях се. Малцина ми отправяха предизвикателства. Хареса ми, че Тиа не отстъпи. Бе силна и решителна, когато се карахме и когато правихме секс. Допадаше ми агресивността ѝ, когато ставаше дума за дъщеря ни.
– Май е по-добре да ми дадеш водката. Ставаш много буйна.
Тя обаче грабна бутилката и отпи още една глътка.
– Трябва да ме видиш, когато пия бърбън. Последния път, когато пих „Джим Бийм“, реших да подкастря храстите край тротоара отпред.
– Какви храсти?
– Именно.
Засмях се, като си представих как подпийналата Тиа кастри яростно нищо и никаква трева.
– Срещнах Хейзъл днес.
– Каза ми – Тиа ми подаде бутилката, пръстите ни се докоснаха, когато я поех от ръката ѝ, и пулсът ми се ускори.
Беше опасно, ние двамата в малка барака, пием и не се чувстваме неловко. Би трябвало да ѝ пожелая лека нощ. Би трябвало да се върна в мотела и няколко часа да поработя. Би трябвало да си тръгна, преди да направя нещо необмислено.