Вместо това отпих от бутилката.
Тиа успяваше да ме накара да не мисля, че би трябвало. Даваше ми сили да захвърля логиката, предпазливостта и чувството за отговорност.
– И така, какво следва? – попитах и ѝ подадох бутилката. – Кажи ми какво да правя.
Тя сви рамене.
– Имаш една седмица. Мисля, че трябва да започнем оттам. Утре Чарли има футболен мач и те каним да дойдеш.
– Ще бъда там. Само ми напиши кога и къде.
Тя кимна.
– Обикновено след това излизаме на вечеря. Добре дошъл си да се присъединиш към нас.
– Дадено.
– Никакви разговори за преместване – тя насочи бутилката към носа ми. – И не казвай на Чарли, че смяташ да купиш къща тук. Не и преди да промени отношението си към теб. Тревожи се, че ще трябва да живее на две места.
Да. Вече стигахме донякъде. Както в случаите на тежки преговори за придобиване на бизнес или сливане винаги съм проучвал опонентите си. Исках от името на клиентите си да съм наясно с кого точно ще си имам работа. Преди да седна на масата за преговори, знаех всичко за бизнеса, който клиентът ми иска да купи – финансово положение, служители, предишни правни проблеми. За адвоката му знаех дори повече. Беше в реда на нещата да ги заведа на обяд за „опознаване“, преди да застанем едни срещу други.
Беше нелепо да сравнявам футболния мач и вечерята с петгодишно момиченце със стратегиите ми за сключване на договори. Но страшно много исках да се разбирам добре с дъщеря си.
Махнах на Тиа да продължи.
– Не ѝ обещавай каквото и да е, ако не можеш да го спазиш. Нека мълчанието ѝ да не те изплаши. Тя не говори много, повече слуша. О, и в никакъв случай не бива да спорим пред нея. Ако усети, че не се разбираме, ще избере на чия страна да застане и със сигурност няма да е на твоята.
Усмихнах се, представяйки си как Чарли защитава майка си. Напълно я разбирах. Нещо в Тиа ме караше да я грабна в прегръдките си и повече да не я пусна.
– Друго?
Тя поклати глава.
– Ще ти кажа, като се сетя.
– Благодаря ти.
– Няма защо – тя отпи глътка, после ми подаде бутилката.
Известно време стояхме смълчани, подавайки си водката. Вглеждах се в очите на Тиа. Бяха големи, открояващи се, с цвят на тъмен шоколад. В нощта, в която бяхме заедно, с часове се губех в очите ѝ, движейки се в нея.
Вече си бях пийнал и усещах, че не мога да се боря с желанието да я целуна. Отместих се от шкафа, без да свалям очи от нейните. Приближих се до нея и я притиснах към масата. Лъхна ме топлината на тежко дишащите ѝ гърди.
– Лоугън – прошепна Тиа, когато се притиснах още повече до нея. – Това е глупаво.
И все пак плъзна ръце на кръста ми и вкопчи пръсти в ризата ми.
– Сигурно си права. Но въпреки това ще те целуна. девет ТИА
Цялото ми тяло се съживи, когато Лоугън притисна до мен бедрата си. Твърдостта зад джинсите му изпрати вълна от жар до мозъка на костите ми. Никой не бе ме целувал от много, наистина много дълго време.
Защо да е глупаво? Не се сещах за причина. Обзелата ме тревога, след бягството му, тегнеше като мътилка в съзнанието ми. Ала когато затворих очи, очаквайки мекото докосване на устните му, всичките ми притеснения се изпариха.
Топлият му дъх погали бузата ми като перце. Беше толкова близо, че главата ми се замая. Вкопчих пръсти в ризата му още по-силно, очаквайки допира на устните му. Той бе почти...
– Почакай.
Не! Моят малък, глупав, вбесяващ мозък. Трябваше да пийна още малко, та да не допусна трезвата ми преценка да ме връхлети в последната секунда и да не изрека проклетата дума.
Отворих очи, Лоугън бе се отдръпнал на сантиметри. Достатъчно, за да видя изписаното на лицето му разочарование.
– Съжалявам – раменете ми клюмнаха. – Искам да ме целунеш.
– Но?
– Но – пуснах пръсти от ризата му – това само ще усложни нещата още повече.
Имаше твърде много препятствия помежду ни. Начинът на живот. Местоживеенето. Отговорностите. Макар и опиянена от водката и уханието на Лоугън, нямаше как да ги пренебрегна.
Той измънка нещо под нос и отново застана до шкафа.
– Винаги ли разсъждаваш така трезво, като пиеш?
Усмихнах се, радостна, че не е ядосан.
– Не. Само когато става дума за Чарли. Единствено тя е от значение.
– Е, разочарован съм, но тя е щастливка, че има толкова добра майка.
Сърцето ми се изпълни с блаженство. От момента, в който взех положителния тест за бременност, исках най-доброто за бебето си. Признавам, гордеех се, че съм добра майка, нищо че собствената ми биологична майка не ми беше дала никакви напътствия. За мен означаваше много, че и Лоугън мисли така.