– Нямаше ли работа? – Сутринта бях толкова зле, та ми трябваше два пъти повече време да свърша нещо, и още не бях приключила със сметките от вечерта.
– Не. Дойдоха само неколцина за няколко часа и към единадесет вече беше пълно мъртвило, тъй че затворих рано.
– Може би тази вечер ще е по-натоварено.
– Надявам се. – Той отвори миялната, за да излезе парата. – Ще наминеш ли след мача на Чарли?
– Да. – По традиция след мачовете ядяхме пица. – Поканих и Лоугън да дойде.
Джаксън затръшна вратата на миялната и скръсти ръце на гърдите си.
– Трябва да внимаваш. Нямам вяра на тоя човек.
Завъртях очи.
– Ти на никого не вярваш.
– Трябва да си отваряш очите.
– Е, този път нямам избор, нали? Чарли заслужава да опознае баща си. Лоугън помоли да прекара известно време с нея и просто му давам шанс.
– Надявам се това да е всичко, дето му даваш – измърмори той.
– За какво говориш?
– Може да иска да е с Чарли, но е тук и за да прави секс. Не ми убягна как те гледа.
– Това е нелепо.
Вероятно Лоугън не остава на сухо в Ню Йорк. Може и да си има приятелка. По дяволите. Ами ако си има приятелка? Снощи едва не го целунах.
Главата ми отново взе да думка. Бях толкова съсредоточена в споделянето на подробности за Чарли и за собствения си живот, че изобщо не се сетих да разпитам Лоугън как я кара там.
– Както и да е – рече Джаксън и отиде до миялната. – Да не кажеш после, че не съм те предупредил.
– Вместо да ме тормозиш, можеш да ме подкрепиш. Знаеш как да се държиш като най-добрия ми приятел, нали? Би било добре за Чарли, ако не се заяждаш с него, като дойдем довечера.
Джаксън свъси вежди и взе да вади чашите от миялната.
– Виж какво. Заради Чарли няма и дума да обеля. Но няма да получиш подкрепата ми, преди да разбера дали, след като си тръгне, ще дойде пак.
Знаех със сигурност, че Лоугън ще удържи на думата си и ще се върне, затова се усмихнах.
– Добре.
– Цяла година.
Усмивката ми угасна.
– Какво?
– Ами след като за него е важно да бъде с Чарли, трябва да го прави през цялата година. И ще имаш подкрепата ми. А като казвам „да бъде с Чарли“, имам предвид да е тук не за да те чука. Опита ли вече?
Присвих очи.
– Не е твоя работа.
– Значи „да“.
Нямах нито време, нито сили да се занимавам с него.
– Трябва да вървя. Ще се видим по-късно.
Метнах кърпата на плота и заобиколих бара. Но преди да стигна до коридора, спрях и се обърнах.
– На Чарли никак не ѝ е лесно да се справи с това. Просто те моля, чичо Джаксън, да не се държиш като задник с баща ѝ.
Той сви рамене.
– Ще видим.
– Предупреждавам те, ако по някакъв начин я притесниш, ще направя така, та всички ония силиконови мацки от други щати, дето толкова обичаш да си ги водиш вкъщи, след като затвориш, да си помислят, че имаш срамни въшки.
Втренчихме се навъсени един в друг. Той издържа известно време, но, както винаги, отстъпи пръв.
Устата му бавно се разтегна в усмивка.
– Справедливо е.
– Добре – изпухтях, врътнах се, взех нещата си от офиса и бързо извървях трите пресечки до вкъщи. Седнах на дивана и използвах десетте минути тишина насаме, та кръвното ми да спадне до нормални стойности.
Обичах Джаксън. Той бе най-добрият ми приятел, беше ми почти като брат. И знаех, че наистина го е грижа за нас. Просто бе предпазлив с непознати. Както и аз. Животът бе ни научил, че хората са по-склонни да те изоставят, а не обратното.
Ала след като се роди Чарли и напуснах Ню Йорк, нещата се промениха. Вече не търсех скрити мотиви у другите. Разбира се, бях нащрек. Но не бях толкова недоверчива, че да не допускам никого до себе си.
Джаксън обаче не бе такъв.
Той се доверяваше на двама души: на мен и на Хейзъл. Всички останали държеше на ръка разстояние. Той се хващаше с момичета от други щати и на сутринта ги пращаше да си вървят. Беше „приятел“ с редовните клиенти в бара, но не се виждаше с тях извън работата.
Освен към мен и Хейзъл бе истински привързан само към дъщеря ми. Не се и съмнявах, че ако Лоугън разбие сърцето на Чарли или моето, Джаксън ще изхвърли трупа му в езерото.
Прекалено доверчива ли бях с Лоугън? През последните два дни бях претеглила всяка негова дума, преценявайки дали е искрен. Стори ми се, че говори истината. Но дали чувствата ми към него не замъгляваха преценката ми? Бях ли толкова подвластна на неговата привлекателност, та да бъда заслепена?
Добре, мозък. Прощавам ти.
Снощи се мятах в мъглявината на опиянението си, яд ме беше, че не позволих на Лоугън да ме целуне. Сега повече от всякога бях решена да не допусна това да се случи. Лоугън трябваше да докаже, че участва във всичко това заради Чарли, а не за да прави секс с мен.