Особено що се отнася до личния ни живот.
– Тук е добре – спрях Лоугън, когато стигнахме до очертанията на игрището в другия край на ливадата.
– Не искаш ли да си по към средата?
– Не, Чарли ще бъде от тази страна. – Това бе причината да сме тук, пък и не ми се искаше да отговарям на въпроси довечера.
Взех постелката от ръката му и я сложих на тревата. Събух обувките си и седнах, надявайки се, че малко слънце ще ми дойде добре след махмурлука.
– Нормално ли е? – попита Лоугън, като седна до мен.
– Нормално ли е какво?
– Да се вълнувам толкова за нея – той кимна към Чарли, която заемаше позиция пред мрежата.
– Да – усмихнах се и го побутна с рамо. – Тя иска да спечели, защото ти си тук.
Той зяпна.
– Наистина ли?
– Наистина.
– Благодаря ти – каза и отправяйки поглед към игрището, леко ме докосна с палец по коляното.
Пот изби по челото ми. Докосването му плъзна като огън по кожата ми и се загнезди в тялото ми.
По дяволите, Джаксън.
Предупреждението му ме съсипваше.
Исках да се насладя на тръпките по кожата си, на топлината, идваща от рамото на Лоугън, което бе на сантиметри от моето. Но не можех. Не и преди Лоугън да ме увери, че не заради мен е тук, нито заради секса. Трябваше да стоя настрана, докато докаже предаността си към момиченцето на игрището.
Момиченцето, което щеше да накара баща си да се гордее. десет ЛОУГЪН
– Да! – плеснах с ръце, когато едно от децата от отбора на Чарли отне топката и я запрати в полето.
На няколко крачки зад мен Тиа бе се излегнала на постелката. С ръце на коленете бях вперил поглед в Чарли, застанала стоически пред мрежата.
– Би ли седнал?
Хвърлих поглед през рамо към Тиа. Изглеждаше толкова красива, полегнала на постелката. Бризът развяваше връхчетата на косата ѝ. Кожата ѝ блестеше на слънцето. Бе примамливо да се настаня удобно до нея, но бях твърде увлечен в играта.
– Не мога – отвърнах. Отборът на Чарли водеше с един гол, а мачът почти свършваше. Буквално излизах от кожата си в желанието да спечелят. Не помнех да съм бил така запален по някоя игра. Която и да е.
Тиа изпухтя.
– Ами тогава се дръпни малко, за да виждам. – Отместих се леко, без да откъсвам поглед от играта. Точно тогава противниковият отбор отне топката и я запрати срещу вратата на Чарли.
– Не! Къде е защитата? Целият отбор е пълен с кибици. Треньорите трябва да научат децата да играят на постовете си. Само Чарли прави каквото трябва на поста си.
Тиа се засмя.
– Бас държа, че след мача Сюзън и Мелинда ще оценят приноса ти. Майките доброволки, които тренират малчуганите по футбол, умират някой да им дава акъл как да ръководят играта.
Погледнах я косо.
– Подиграваш ли ми се? Че се интересувам от отбора на Чарли?
– Някой трябва да го направи. Не може просто да крачиш край страничната линия и да крещиш футболни термини.
– Виж, не са много тези, дето си позволяват да се шегуват с мен. Освен Нолън и асистентката ми във фондацията.
Тя се засмя.
– Повярвай ми. Ако бяха на моето място, хората, дето ги е страх от теб и си мълчат, със сигурност щяха да те вземат на подбив.
– Аз... забравѝ. Преглътнах думите и се съсредоточих над играта.
Един от нападателите в другия отбор дриблираше към вратата на Чарли и аз доста се притесних. Бе впечатляващо как едно петгодишно дете умее да борави с топката, и ако вкараше гол на Чарли, играта щеше да свърши наравно, а според мен това щеше да е чиста загуба.
Разперих ръце настрани, заемайки позата на Чарли. Тя чакаше в пълна готовност да спаси гола.
Зад хлапето с топката имаше куп деца, които се мъкнеха след него, без да правят каквото и да било, и просто гледаха какво ще стане. Родителите и треньорите от другата страна на игрището ръкопляскаха и насърчаваха противника.
Хайде, Чарли. Давай.
Пулсът ми ревеше в ушите, не чувах нищо друго. Бях се изключил от всичко наоколо, съсредоточен единствено над топката и дъщеря ми.
Детето се придвижи още напред, вдигна крак и ритна топката, която полетя над тревата.
Чарли направи нужното движение, хвърляйки се наляво за топката. Протегна се напред, изпъвайки телцето си. Коляното ѝ се удари в земята, когато падна настрани с протегнати ръце. С върха на пръстите си успя да достигне топката и я изби далеч от мрежата, след което тупна на тревата.
Нямаше гол.
– Да! – Ръцете ми се изстреляха във въздуха. Размахах ги няколко пъти, после взех да пляскам и да крещя:
– Браво, Чарли! Добро спасяване!