Бях дяволски горд. Надявах се, че е чула виковете ми. Чувствах се толкова добре от успеха ѝ, колкото не съм се чувствал от собствените си успехи, а я познавах само от няколко дни.
Родителската гордост бе невероятна.
И не бях сам в чувствата си. Когато престанах да ръкопляскам на дъщеря си, погледнах встрани и видях, че Тиа бе станала и също възторжено я приветстваше. Усмивката ѝ грееше, по-ярка от всякога.
– Не можа да се стърпиш, а? – побутнах я с лакът.
– Тихо, красавецо.
Красавецо.
Навремето и други жени се бяха обръщали към мен с разни имена. Приятелката ми в гимназията ми казваше Ло-Ло, а Емелин ме наричаше „скъпи“. Алис адски ме вбесяваше, шепнейки в ухото ми жребецо. Не ми допадаше нито едно от тях, дори и това, което използваше Емелин.
Но красавецо бе страшно секси.
Най-вече, защото го каза с прекрасната си усмивка.
Дори да ме нарече „задник“ или „самовлюбен тъпанар“ със същата усмивка, хич няма да ми пука.
Приближих се малко до нея, за да усещам топлината на ръката ѝ. Тя пое леко дъх, напрегната от прехвърчащите помежду ни искри. Когато вдигна очи, усмивката ѝ бе изчезнала, но бузите ѝ бяха порозовели.
Бих предпочел да не носи огледалните си слънчеви очила. Бях готов на всичко, за да видя как очите ѝ потъмняват от желание, както в работилницата ѝ снощи.
На терена прозвуча съдийският сигнал и ние се отдръпнахме един от друг. Тиа извърна лице към игрището и отстъпи встрани, а после седна на постелката.
Колкото и да не ми харесваше, разбирах защо тя стои на разстояние и защо ме спря да я целуна. Бурна страст пламтеше между нас преди шест години и нямаше как този огън да бъде забравен. Но за Чарли щеше да е по-добре, ако насочим изцяло вниманието си към нея.
Пропъдих мислите за секс с Тиа и се съсредоточих над случващото се на терена. Децата бяха се строили в редица, за да се поздравят. Чарли получаваше „дай пет“ от неколцина съотборници и досущ като майка си бе грейнала от щастие с ослепителна усмивка на лицето. Едва си поемах дъх, като виждах това момиченце толкова щастливо.
Моето момиченце.
– Тя е родена за вратар – казах на Тиа и седнах до нея. – Може някой ден да стане олимпийска шампионка. Може би трябва да потърсим и да ѝ вземем професионален треньор. Или поне да я включим в по-голяма лига.
Тиа поклати глава, но се усмихна.
– Да почакаме още малко, а? Ако още харесва футбола, като стане на десет, можем да го обсъдим.
Ухилих се. Тиа се тревожеше да не изчезна и да забравя Чарли, но току-що призна, че ще говорим за нея, когато стане на десет. Изглеждаше някак разколебана, но дълбоко в себе си тя знаеше, че ще спазя обещанието си. Ще бъда тук, за да обсъждаме живота на Чарли, когато е на десет. И на петнадесет. И на тридесет и пет. Никъде няма да ходя.
Ще бъда до нея цял живот и ако Чарли поиска да отиде на Олимпийски игри, ще направя всичко по силите си, за да го постигне.
Скупчени край треньорите си на терена, децата от двата отбора се поздравиха и после се разотидоха. Чарли тутакси се втурна към нас.
Косата ѝ подскачаше зад нея, докато тичаше. Усмивката ѝ отново ме порази и вече не можех да седя на едно място.
Скочих и изтичах напред с протегната, свита в юмрук ръка, за да се поздравим.
– Справи се страхотно! Последното спасяване бе невероятно.
– Благодаря – отвърна тя и опря юмрук до моя. Усмивката ѝ все така грееше, но после се отдръпна. – Чух те да викаш няколко пъти.
О, по дяволите. Дали се е почувствала неудобно? Затова ли Тиа непрекъснато ме дразнеше? Защо не ме предупреди, че на Чарли няма ѝ да харесат насърчителните ми подвиквания?
– Съжалявам. Виках твърде силно, нали? – Май всичко оплесках. – Не исках да те притесня.
Чарли сви рамене.
– Няма нищо. Бащата на Кейти също крещи много, а ти не викаше чак толкова.
Приех това за победа. На следващия мач ще се постарая да викам по-тихо... стига да мога. Освен това ще намеря бащата на Кейти и ще седна до него, та да съм сигурен, че не крещя по-силно от него.
Тиа стана и плъзна длан по конската опашка на Чарли.
– Добре се справи, миличка.
– Благодаря, мамо. Може ли да си вземем пица?
– Разбира се. Ти беше звездата на мача! А може и сладоледен коктейл. Заслужи си го.
Лицето на Чарли грейна, после тя се обърне към мен.
– Ти ще дойдеш ли?
– Ако не възразяваш.
– Да – прошепна тя и се усмихна, свела лице към краката си.
Обля ме топлина и едва се сдържах да не запляскам отново с ръце. Втората ми победа за деня: покана за вечеря от дъщеря ми.
– Да се видим в бара? – попита Тиа, докато сгъваше постелката.