Освен това личният ми асистент ми се обади два пъти с информация за къщата на езерото, която исках да купя. Звъня и братовчедка ми, за да пита дали ще ѝ напиша препоръчително писмо до юридическия факултет на Колумбийския университет. Когато най-сетне приключих разговора с нея, мислейки, че съм се справил с всички за десет минути, се обади Нолън, за да обсъдим една молба за пет милиона долара дарение за фондацията.
Час по-късно един от основателите на фирмата и мой партньор ми позвъни да попита дали мога да поема нов клиент, известен строителен предприемач. Никога не съм отказвал на Уилям Абъргел, не го сторих и сега.
Две минути, след като затворих телефона, се обади майка ми, но не ѝ отговорих. После звънна баща ми, но и на него не отговорих. След това звъня сестра ми София. Три пъти. Пренасочих обажданията ѝ към гласовата поща. И понеже съвсем я отписах, тя взе да ми праща съобщения, в които сред емотикони ми обясняваше колко гадно съм постъпил, като съм зарязал Алис.
Натякваше ми го дни наред.
Исках да изключа телефона и да прекарам съботата с Чарли, като ѝ посветя цялото си внимание, преди да си замина. Но нямаше как да не приема обажданията по работа.
Цялата седмица си скъсах задника да ставам по тъмно да работя, за да съм свободен следобед и вечер и да бъда с Чарли. Работех сутрин, а следобед се забавлявах.
Двамата градяхме връзка помежду си. Мотаехме се из лагера всеки следобед, а после вечеряхме заедно.
Тиа бе променила графика си, за да е свободна вечер, днес обаче трябваше да е на работа. Тъй че, докато беше в бара, пожелах да остана с Чарли следобед, за да може Хейзъл да отиде на панаира в Калиспел.
Заминавах си на следващия ден и исках да бъда с Чарли колкото може повече, тъй като полетът ми беше рано сутринта. Прекарахме доста време в дома ѝ, играхме навън в укреплението, а като се прибрахме, рисувахме заедно. Щеше да е супер, ако телефонът ми не бръмчеше неспирно и не се налагаше да се откъсвам от играта.
Часовете се нижеха и неусетно стана пет часът. Чарли почти бе оцветила една книжка, а аз – едва половин страница.
– Какво ще правим довечера? – попитах. Измъкнах телефона от джоба си – поредното съобщение от сестра ми. Оставих телефона на масата с екрана надолу. Стигаше ми толкова. – Може да идем да хапнем от специалната пица на Ландри.
– Добре – кимна тя и се усмихна. – Може ли да си поръчаме и сладоледен коктейл?
– Всичко, което пожелаеш, фъстъче.
Тя се изчерви леко и пак сведе поглед към книжката за оцветяване. Бях започнал да я наричам фъстъче вчера. Изплъзна ми се, без да искам, докато хвърляхме камъни в езерото, но сега го казах съвсем съзнателно.
Обичах тази срамежлива усмивка, когато се обръщах така към нея. Погледнах часовника си, докато тя прибираше моливите.
– Имаме около час преди вечеря. Какво ти се прави?
– Може ли да отидем за риба?
Кимнах.
– Разбира се, аз...
Телефонът ми взе да вибрира на масата, прекъсвайки ни отново.
Чарли отпусна рамене.
– Извинявай. – Взех го и този път се зарадвах на снимката на екрана. – Виж – подадох телефона на Чарли, за да види кой е.
– Кой е това?
– Ами, баба ми.
– Изглежда по-стара от моята.
Засмях се.
– Така е, защото това е моята баба. И вероятно много ще те глези със сладкиши и подаръци.
Спечелих си широка усмивка.
– Иди да вземеш риболовните принадлежности. Да приготвим нещата и да вървим.
Тя кимна и се плъзна от стола си до кухненската маса. Аз я последвах и излязохме навън. Чарли се втурна по стъпалата на верандата, а в това време приех разговора.
– Здравей, бабче.
– Лоугън, къде си? Майка ти и баща ти те търсят.
Ухилих се.
– Не ми се говори с тях.
– Ще ми се и аз да можех – рече тя. – Но ме издебнаха, докато пиех следобедния си чай. И защо не ти се говори с тях?
Поех си дълбоко дъх. После разказах на баба всичко за пристигането ми в Монтана, за срещата с Тиа и че съм разбрал, че Чарли е моя дъщеря. Нямах намерение да ѝ го кажа по телефона, но след като ѝ отговорих, усетих, че повече не мога да пазя това в тайна.
Измежду всички в семейството ми исках баба ми първа да научи за Чарли. Исках да споделя вълнението си с единствения човек, за когото със сигурност знаех, че няма да се тревожи за тестове за бащинство, нито да коментира темата за попечителство. Винаги съм вярвал, че от нея ще получа искрен съвет.
– Значи имам правнучка. – И без да я виждам, бях сигурен, че се усмихва през сълзи. – Каква е тя?