Выбрать главу

Това беше нещо ново.

Хареса ми.

Той нахлузи презерватива на твърдия си член, без да откъсва и за миг очи от мен дори когато изу обувките си и изрита джинсите.

С бързо движение ме прикова до вратата, а аз опрях бедра на хълбоците му. После пъхна ръце под коленете ми и проникна дълбоко в мен.

– Лоугън – изстенах аз, извивайки гръб. Един силен тласък и напълно се разтопих. Сграбчих го силно, докато оргазмът разтърсваше тялото ми.

– Тиа – прошепна той и отпусна глава на шията ми. Засмука ключицата ми, когато взе да движи бедрата си.

Тласкаше силно в мен и с всеки тласък вратата потропваше. Звукът се смесваше с пъшкането му, с моите стонове и плясъка на телата ни. Разбрах, че Лоугън свършва само по разтрисането на раменете му. Тласна дълбоко още веднъж, изръмжа силно и дълго в шията ми, докато членът му пулсираше в мен.

Когато спря да се движи, обвих по-здраво ръце около врата му. Отпуснах се върху него с цялата тежест на омекналото си тяло. Той ме завъртя, както беше в мен, и така отидохме до леглото. С една ръка ме придържаше, а с другата отметна завивката.

После бавно се отдръпна от мен и ме положи на белите чаршафи.

– Не мърдай.

Да мърдам ли? Та аз дори не можех да виждам ясно.

– Добре – рекох, отпусната на леглото, а гърдите ми още се надигаха тежко.

Лоугън изчезна в банята да хвърли презерватива. Когато се върна, се метна на матрака до мен.

– По дяволите – каза с поглед в тавана. – Стана адски бързо.

– Да – отвърнах задъхано, махайки няколко кичура от челото си. Бързо, но страхотно.

– Дай ми пет минути и ще го направим пак.

Аз само кимнах, все още не можех да дишам спокойно.

След онази вечер с Лоугън не бях се срещала с мъж. Но как само приключих сухия период! Той не само ме докара до единствения оргазъм през изминалите шест години, който не бе предизвикан от самата мен, но и отключи желанието ми. Тялото ми, което не бе копняло за секс години наред, бе пламнало и отчаяно искаше още.

Не знаех дали ще мога да чакам пет минути.

Не се наложи.

Лоугън се обърна и се притисна до голите ми гърди. Усмихна се и леко избута с крак моите крака, за да ги разтвори. тринадесет ЛОУГЪН

– Имам още въпроси – заяви Тиа, полегнала на гърдите ми. Бе се сгушила в мен под завивката, преплела крака с моите. Въртях около пръста си кичур от меката ѝ коса.

Засмях се.

– Целият съм в слух.

– Защо не дойде веднага у нас, щом пристигна в града?

– Ти беше разстроена и реших да изчакам до сутринта.

Допреди час, когато Тиа влезе в стаята ми, имах ужасен ден. Не исках да пренеса гадното си настроение в дома ѝ.

Сутринта извиках родителите си на късна закуска, за да им кажа за Чарли. Всичко мина, както очаквах. Най-голямата им грижа беше какви са мотивите на Тиа. Двамата ме въртяха на шиш, за да научат повече за миналото ѝ, и на мига заеха отбранителна позиция. Първо решиха, че Тиа се е появила с тайното намерение да се докопа до семейното богатство. Питаха ме за финансовото ѝ състояние, за образованието и семейството ѝ. На повечето въпроси не можах да отговоря. Тогава баща ми се извини и стана от масата да се обади на адвокатите.

Оттам денят тръгна още по-зле. На пътя за летището имаше инцидент и излетях с два часа закъснение. В самолета трябваше да приема конферентен разговор, свързан с фондацията, който се проточи повече от час, както казах и на Тиа.

Надявах се да пристигна в Монтана навреме, за да изненадам Чарли и да ѝ пожелая лека нощ. Но така и не сварих, вече беше си легнала, а Тиа бе толкова ядосана, че ми затвори телефона.

Трийсетте минути с кола от Калиспел до Ларк Коув минаха бързо. Бях адски ядосан, задето Тиа не вярваше, че ще изпълня обещанието си. Когато най-сетне пристигнах в Ларк Коув, бях изтощен и исках този ден най-сетне да свърши.

Сега, когато Тиа лежеше в ръцете ми, щях да заспя с усмивка на лицето.

Прозях се.

– Хейзъл ли е с Чарли?

– Да. Пратих ѝ съобщение, докато ти беше в банята, казах ѝ къде съм и че ще ѝ обясня всичко на сутринта.

Издърпах завивката нагоре, за да покрия голия ѝ гръб.

– Съжалявам, Лоугън. – Тя плъзна ръка по корема ми. – По телефона ми каза, че плановете ти се променят, и реших, че изобщо няма да дойдеш. Не биваше да те отрязвам така.

– Следващия път няма да те изненадам.

Тя затвори очи и въздъхна.

– Колко можеш да останеш?

– Седмица. През деня ще работя, но ще гледам вечер да съм свободен.

Последните две седмици бяха кошмарни. Наред с всичко останало бях поел нов клиент в компанията и не можех просто да стоя тук, да играя и да търча навън с Чарли. Хотелската стая щеше да ми служи за офис през деня, а след пет часа щях да бъда татко. Единственото нещо в моя полза бе часовата разлика. Надявах се, че ако ставам и работя от четири сутрин до края на работното време на Източното крайбрежие, поне вечерите ми ще са свободни.