Утрешният ден щеше да бъде изключение. Защото за първи път щях да прекарам деня с дъщеря си, за да отпразнуваме рождения ѝ ден.
– Утре ще отида на оглед на къщата – казах на Тиа. – Бих искал да взема Чарли с мен.
– Добре. Тържеството ѝ е чак в три часа.
Точно тогава телефонът ми взе да бръмчи.
– Съжалявам – казах и посегнах към нощното шкафче да изключа звука.
– Всичко е наред – рече Тиа. – По-добре се обади. Някой опитва да се свърже с теб от известно време. – Тя понечи да се отмести, но аз я притеглих до себе си.
– Ще върна обаждането след минута. – Не знаех кой ме е търсил през последния час, но телефонът ми звъня няколко пъти. Но така, сгушен до Тиа в леглото, не исках и да знам кой ми звъни.
– Аз...
Телефонът ми отново иззвъня. Отново понечих да изключа звука, но видях, че ме търсят от фирмата. Беше почти полунощ в Ню Йорк и, изглежда, нещо бе се объркало.
– По работа е. По-добре да се обадя.
– Хубаво. – Тиа пое дълбоко дъх, задържа го за миг и го изпусна. Усетих дъха ѝ върху кожата си. После тя се отдръпна. – Трябва да вървя.
Свъсих вежди и я притиснах до себе си.
– Мислех, че искаш да ме питаш разни неща. Остани тук през нощта и можеш да ме питаш всичко. Само ми дай възможност да им се обадя.
– Не мога – каза тя, изтегли се до края на леглото и пусна крака на пода.
– Значи не искаш.
Тя не отговори, събра дрехите си и се пъхна бързо в банята.
– По дяволите – измърморих, плъзвайки длани по лицето си. Денят нямаше да свърши добре, както се надявах.
Грабнах телефона и прослушах едно от петте съобщения, в което един от сътрудниците ми ме питаше нещо, което не търпеше отлагане. Явно влизаше в сила нова данъчна разпоредба, а един от по-важните ни клиенти се притесняваше от правните последици при подписването на договора в понеделник. Бързо му изстрелях съобщение, че ще му се обадя след трийсет минути. После отметнах завивката и станах. Обух джинсите и взех да закопчавам ризата си, когато Тиа излезе от банята.
Мина през стаята, свела поглед към килима, и нахлузи джапанките си.
– Ще се видим утре.
– Закъде си се разбързала? Задръж малко, секунда поне.
Тя поклати глава и пое към вратата.
– Утре е голям ден. Трябва да се прибера и да си почина.
Глупости. Това беше само претекст. Явно нещо бе се случило. Но какво? Телефонните обаждания? Трябваха ми петнайсетина минути да се оправя с тях и после щях да съм изцяло на нейно разположение.
Затиснах вратата с длан, преди да я отвори, и я хванах натясно.
– Тиа, кажи ми какво има.
– Ами... Не знам дали беше разумно. Ти и аз.
Стиснах челюсти.
– Не съм съгласен.
Да бъда с Тиа, бе наистина прекрасно и изобщо не съжалявах. Връзката помежду ни не приличаше на нищо друго, което съм изпитвал. Тя ме докосна и аз се съживих. Когато я целувах, всичко придобиваше смисъл. Когато телата ни се сплетоха, звездите се подредиха.
Нямаше да допусна тя да съжалява за тази вечер.
– Погледни ме и ми кажи, че не си почувствала това, което почувствах и аз.
Тя вирна брадичка към мен, готова да излъже, но когато очите ни се срещнаха, съпротивата ѝ изчезна.
– Не мога – прошепна тя.
– Тогава защо си тръгваш? Остани с мен цялата нощ.
– Не бива. Не искам утре Чарли да се събуди и мен да ме няма вкъщи.
– Имам будилник – посочих към нощното шкафче. – Онази малка черна кутия ей там.
Тя поклати глава.
– Не е само заради Чарли. Всичко стана твърде бързо, трябва ми малко време да помисля. Сама. Разбра ли?
– Добре – измънках. – Приемам извинението ти да си тръгнеш, но само този път. Занапред можеш да мислиш до мен в леглото.
Последния път, в който жена ми каза, че ѝ трябва време да помисли, и то насаме, тя се премести в Монтана и си намери съпруг. Каквото и да стане, нямаше да загубя Тиа, както изгубих Емелин.
Тя сигурно се нуждаеше от една нощ, за да премисли случилото се, но не и аз. Връзката ни не беше грешка. Непрекъснато мислех за нея, докато бях в Ню Йорк. Тя и Чарли ми липсваха до полуда. И това само потвърждаваше дълбокото ми убеждение още от деня, в който си тръгнах от Ларк Коув преди седмици.
Връзката ни с Тиа можеше да бъде невероятна.
– Лека нощ – каза тя и дръпна силно вратата, която все още подпирах с длан. Отместих ръката си и ѝ отворих.