– Какво правиш? – попита през рамо, когато я последвах.
– Ще те изпратя до вкъщи.
– Не е нужно. Всичко ще е наред.
– Да, ще бъде наред, защото ще те изпратя. – Беше тъмно и хич не ми пукаше, че сме в Ларк Коув. Тя не биваше да ходи сама нощем.
Веждите ѝ потрепнаха.
– Смяташ, че не мога да извървя сама пет пресечки?
Тази красива жена си играеше с търпението ми. Щом не пожела да остане, исках поне да я изпратя до дома ѝ, та всичко да бъде наред. Ала само като помръдна вежди, усетих как членът ми се надига, и ако имах още презервативи, щях да я дръпна вътре и да правя секс с нея до припадък.
– Виж, Тиа, ако искаш, ще те изпратя до вас. Или остани тук с мен. Нямам повече презервативи, но ще измисля и друг начин да те поизпотя. Какво предпочиташ?
– Ами… аз… – Бузите ѝ пламнаха – Трябва да се прибера у дома.
Ухилих се, сложих ръка на бедрото ѝ, притискайки кръста ѝ с върховете на пръстите си.
– Води ме тогава
Тръгнахме по магистралата и покрай бара на път за дома ѝ. През цялото време мълчахме. Когато завихме по уличката, която беше най-близо до езерото, тя ускори крачка. Може да ѝ беше студено или пък не искаше да съм толкова близо, та да я целуна за лека нощ.
Много лошо. Тя имаше дълги крака, но нямаше начин да изпревари моята крачка.
– Благодаря – рече и ми махна през рамо, завивайки по тротоара пред къщата. – Ще се видим...
Но преди да ми се изплъзне, аз я сграбчих за китката, завъртях я към себе си и долепих устни до нейните. Те бяха леко разтворени, затова пъхнах език и я целунах бързо и силно.
Усмихнах се, защото лицето ѝ бе поруменяло.
– Ще се видим утре.
Тя кимна, после изтича към къщата.
Утре.
Тиа отново ще бъде моя утре. И на следващия ден. И на по-следващия. Ще бъде моя цялата седмица.
През тези седем дни ще опитам да съборя защитната стена, която бе издигнала помежду ни, и ще ѝ докажа, че може да ми има вяра. И когато си тръгна, тя ще дойде с мен. Няма начин да оставя отново Тиа и Чарли.
А това означава, че още от утре ще започна да мисля как да ги склоня да се преместят в Ню Йорк.
* * *
На сутринта бях там, където оставих Тиа снощи. Приведох се леко, готов да уловя момиченцето, което буквално летеше към мен.
– Лоугън! – изкрещя Чарли и се хвърли в ръцете ми.
– Честит рожден ден, фъстъче! – Прегърнах я и я завъртях. – Липсваше ми.
– И ти ми липсваше. – Тя се отдръпна и от усмивката ѝ сърцето ми се разтопи. – Ти се върна.
– Разбира се, че се върнах. Дадох ти дума. Освен това трябваше да се погрижа за подаръка ти. Пощальонът каза, че е доста голям.
Очите ѝ заискриха.
– Какво е?
– Май е по-добре да погледнеш в багажника на колата – кимнах към черния събърбън, паркиран на улицата. Асистентът ми бе уредил джипът, в който бе натоварен подаръкът на Чарли, да ме чака на летището снощи.
Тя се изплъзна от ръцете ми, изприпка до колата и натисна бутона на багажника. Последвах я и застанах зад нея, глупаво усмихнат, когато тя видя кутията. Не беше опакована, за да се вижда снимката отгоре.
– Джип! – извика тя. Възгласът ѝ беше оглушителен.
– Вече си имаш джип. – Вълнението ѝ бе заразително. Нямах търпение да го сглобя и да видя как го кара из двора.
Бях избрал червен джип с черен кант, без покрив. Имаше седалки за две деца и редица фарове на ролбара. Това беше най-хубавата играчка на пазара. Дори не се сетих да попитам Тиа дали смята подаръка за твърде скъп. Така или иначе не бях присъствал на пет рождени дни, та ако исках да поглезя дъщеря си на шестия ѝ рожден ден, никой, дори майка ѝ, нямаше да ме спре.
Вратата на къщата се отвори, на прага се появиха Тиа и Хейзъл.
– Мамо! Бабо! – взе да им маха Чарли лудешки. – Вижте какво ми е купил Лоугън.
Двете дойдоха при нас до колата.
– Джип – усмихна се Тиа, като видя кутията. – Това е страхотно! Каза ли „благодаря“?
Чарли спря да се възхищава на подръка и ме прегърна през кръста.
– Благодаря ти.
– Няма защо. Честит рожден ден – наведох се и я целунах по косата. – Хайде. Да извадим това нещо от колата, а после искам да те заведа някъде.
– Къде? – Двете с Тиа отстъпиха назад.
Тиа много се стараеше да не ме гледа в очите, но с Хейзъл се спогледахме, ухилени самодоволно. Независимо дали на Тиа ѝ харесваше, или не, щяхме скоро да поговорим за изминалата нощ.
Засега обаче щях да прекарам сутринта с рожденичката.
– Отиваме на приключение по случай рождения ти ден.
* * *
– Здравей – казах, влизайки в кухнята. Тиа стоеше до мивката.
– Здрасти. – Тя проследи с поглед ръцете ми, докато оставях отвертката, която използвах, за да сглобя джипа на Чарли. Все така избягваше да ме гледа в очите. – Готово ли е?