– Да – отвърнах и се подпрях до нея на плота. Гледах да съм по-близо, за да говоря до ухото ѝ, но не чак толкова, та да се докосваме. – Тя вече го кара наоколо.
Стоейки до мен, Тиа правеше всичко възможно да остане равнодушна, но аз долавях учестеното ѝ дишане, докато миеше някаква купа. Бе започнала да подготвя тържеството на Чарли, след като се върнахме от нашето приключение.
– Май двамата добре се забавлявахте.
Усмихнах се.
– Със сигурност.
Най-напред заведох Чарли до къщата край езерото, за да се срещна с брокера по недвижими имоти и да направя оглед. Уверих я, че купувам тази къща за себе си и че няма да се налага тя да се мести, а искам само да ми помогне да реша дали мястото е подходящо, за да може да ме навестява.
Чарли огледа къщата от горе до долу, проверявайки всеки сантиметър от четиристотин и седемдесетте квадратни метра площ. В това време, преди да каже, че къщата ѝ харесва, брокерът, който през цялото време чакаше търпеливо, бе изчислил комисионната си.
След като напуснахме бъдещия ми дом в Монтана, заведох Чарли в един магазин за лодки на няколко километра от Ларк Коув. Отидохме направо в шоурума и ѝ казах да си избере една. Тя огледа лодките по същия начин като къщата и накрая си хареса една синя за ски. И аз връчих на продавача кредитната си карта. Оттам се прибрахме за обяд, а после се захванах да сглобя джипа ѝ.
– Да помогна с нещо? – попитах Тиа. Беше почти три часът и гостите всеки момент щяха да започнат да пристигат.
– Не, мисля, че съм готова.
Тортата, с правоъгълна форма в камуфлажни цветове и украсена с неоновооранжева глазура, беше вече на кухненската маса. Закуските бяха подредени в купи, оставаше само да ги изнесем на масичките край брега на езерото. Съдовете за охлаждане на напитките на верандата бяха пълни.
Чарли бе поканила неколцина приятели да поиграят и да поплуват в езерото. Децата щях да дойдат с родителите си, Джаксън, Уила и няколко приятели на Тиа от бара също щяха да присъстват.
Украсата бе скромна, състоеше се от няколко балона на верандата и покривки на масичките, в пълна противоположност с цялата показност, която се демонстрираше на рождените ни дни като деца. Нямаше галене на животни в зоопарка, нито артисти от „Цирк дю Солей“. Това не беше състезание, та да се види кой е похарчил най-много пари за специалния ден на детето си.
Не беше важно самото тържество, важната бе Чарли.
– Подаръкът наистина е чудесен – рече Тиа, поглеждайки от кухненския прозорец. Чарли тъкмо се задаваше с джипа откъм другия край къщата.
– Прекалено ли е според теб?
– Не – поклати глава тя. – Не се притеснявам, че известно време ще я поглезиш, Лоугън. Разбирам те.
Тя наистина разбираше и единственото, което правеше, бе да ни подкрепя, за да съградим връзката си с Чарли. Ако свалеше защитната си стена, двамата също можехме да се сближим.
– Време е да поговорим за снощи. Защо побягна така?
Тя се махна от мивката и взе да се суети из кухнята, гледайки да се захване с нещо. Ухилих се, когато тя размести купите върху плота, а после подравни купчината зелени салфетки.
Докато беше гърбом, се приближих и я приклещих, като сложих ръце на плота от двете ѝ страни.
– Лоугън – каза задъхано тя, когато се притиснах до нея.
– Тиа – прошепнах, почти сгушен във врата ѝ. – Не можеш вечно да ме избягваш. Никъде няма да ходя. Трябва да говориш с мен.
– Само че се връщаш в Ню Йорк – тя извърна глава към мен. – Връщаш се там, към своята разсеяност.
– Разсеяност? За какво говориш?
Тя се обърна между ръцете ми, подпря се на плота и скръсти ръце. Гърдите ѝ се повдигаха под семплата сива лятна рокля, разкриваща съвсем малко цепката между тях.
Борех се с порива да притисна бедра в нейните. В очите ѝ имаше огън – страст, от която издутината в джинсите ми стана още по-голяма.
– Ти беше различен през последните две седмици – заяви тя. – Сякаш наистина нямаше време да говориш с нас.
Свъсих вежди, припомняйки си телефонните ни разговори. Повечето време през последните две седмици прекарвах във фирмата, а хората ми непрекъснато влизаха и излизаха с какви ли не въпроси. Затова ли тя ме попита дали имам приятелка? Тревожеше се, че се срещам с друга?
– Прекарах последните две седмици в офиса, работейки по четиринадесет часа на ден. Всеки. Ден. Ако съм бил разсеян, значи, че някой е влязъл в офиса и е прекъснал разговора ни. Повярвай ми, няма нещо, което бих искал да правя повече от това да говоря с теб и Чарли.
– Тогава...
Телефонът иззвъня в джоба ми. Мамка му. Бях забравил да изключа звука.