Тя сведе поглед и се втренчи в пръстите на босите си крака. Отклоних обаждането.
– Хей – закачих с пръст брадичката ѝ. – Аз работя. Много. Работата ми е важна за мен. Но това не означава, че ти и Чарли не сте също толкова важни. Ще опитам да се справям по-добре.
– Благодаря. Чарли ще го оцени.
Усмихнах се.
– Само Чарли ли?
Тя опитваше да се сдържи, но аз зърнах как ъгълчето на устните ѝ леко се вдигна.
Устни, които щях да целуна точно сега.
Приведох се напред, загледан в очите ѝ, докато носовете ни се докоснаха. Преди да впия устните си в нейните, близнах долната ѝ устна, притискайки я с бедра, за да почувства колко много я желая. Тиа тъкмо бе разтворила устни с лек стон, когато задната врата внезапно се отвори.
– Аз... по дяволите – изруга Хейзъл. – Съжалявам.
Тиа се отдръпна на мига, извърна глава и се промуши под ръцете ми. Покашля се, грабна две купи и се запъти към вратата, мърморейки:
– По-добре да изнеса това навън.
Трябваха ми секунди да се овладея. Прокарах пръсти по устните си и се обърнах към Хейзъл.
– Съжалявам – изсмя се тя дрезгаво. – Лош момент.
– Няма нищо – свих рамене. – И бездруго моментът никак не е подходящ за целувки. Скоро куп гости ще се изсипят за тържеството.
Хейзъл отиде до мивката и си наля чаша вода, хвърляйки поглед през прозореца към задния двор. Тиа подреждаше закуските на масичките до пристана.
– Ела да седнеш тук – рече Хейзъл и посочи масата. Последвах я и седнах с гръб към вратата. – Градът ни е малък и хората обичат да клюкарстват. Още утре всички в Ларк Коув ще знаят за теб.
– Това проблем ли е?
– Не. Това е възможност.
Усмихнах се и подпрях лакти на масата.
– Слушам те.
– Тиа няма много приятели в града. Работи в бара, а през свободното си време е с Чарли. Тук не е най-подходящото място за организиране на срещи с родители, за да си поиграят децата. Тя така и не се сближи истински с другите майки. Единственото общо помежду им са децата.
Не бях съвсем наясно как аз се вписвам в това, но запазих мълчание. Хейзъл бавно отпи от водата и продължи:
– Застанала зад бара, Тиа може да очарова всеки от отсрещната страна. По дяволите, тя би могла да засенчи и светлините на коледна елха. Ала жените в града са склонни да живеят в затворен кръг, някои идват тук за първи път. Не искам Тиа да се чувства неловко на рождения ден на собствената си дъщеря.
Нито пък аз.
– Ще се постарая Тиа да е щастлива днес.
Кимнахме си, аз станах и се запътих към вратата. Исках да намеря Тиа и да направя всичко по силите си, за да запазя усмивката на лицето ѝ.
Излязох на верандата, широко усмихнат.
Ала в момента, в който видях Джаксън да целува Тиа, усмивката ми се изпари. четиринадесет ТИА
С две купи с леки закуски в ръце се отправих към масите край брега на езерото. Трябваше да мисля за тържеството на Чарли, но главата ми беше като в мъгла.
Мъглата на Лоугън.
Почти го целунах. Отново. Нещо, което се зарекох да не правя след миналата вечер. Само че не се съпротивлявах особено, като ме заклещи до кухненския плот.
По дяволите. Да изляза на разходка снощи, бе огромна грешка. Какво съм си мислила, влизайки в стаята му в мотела? Защо правих секс с него?
Глупав въпрос.
Толкова бях щастлива, като го видях в Ларк Коув, че бях изцяло подвластна на чувствата, водена единствено от огромно облекчение, радост и желание. Целунах го, защото не знаех как иначе да обясня колко много означава за мен, че е спазил обещанието си.
Сега обаче чувствата избледняваха и угриженост запълваше пролуките.
Какво искаше Лоугън от мен? Забавление ли търсеше? Връзка от разстояние? Не знаех как да го попитам какво иска той, защото не исках да му кажа какво искам аз.
Него.
Исках да остане в Ларк Коув. Да бъде баща на Чарли през цялото време. Да разберем какво точно има между нас. Исках проклетият му телефон да спре да звъни.
Работата му изискваше много усилия и умение. Уважавах неговата отдаденост и бях готова да го подкрепя. Но тази страст на Лоугън отиваше далеч отвъд всеотдайността му към кариерата. През краткото време, докато беше тук, открих единствения му недостатък.
Лоугън бе работохолик.
Щом като беше толкова отдаден на кариерата си, имаше ли място в живота му за нещо друго?
Какъвто и да бе отговорът, нямах време да се притеснявам за това сега. Днес трябваше да мисля само за тържеството на Чарли и да забавлявам родителите, които щяха да бъдат в дома ми за първи път. Хора, които ми отправяха учтиви, но далечни усмивки по време на училищни програми и футболни мачове.