Выбрать главу

Представях си неловката ситуация следобед. Аз, Джаксън, Хейзъл и приятелите от бара – в единия край на двора, родителите на останалите деца – в другия. Лоугън вероятно щеше да се приобщи към тях, да ги впечатли с умението си да води непринуден разговор и със смешки от големия град. Можех да предвидя и какви ще са клюките утре.

Запознахте ли се с бащата на Чарли?

Какъв чудесен мъж. И толкова красив.

Как е успяла Тиа да хване човек като него?

Да повърнеш.

– Не го мисли – измърморих, докато слагах купите със закуски и чипс на една от масичките.

Бях попитала Чарли с какво иска да почерпим гостите за рождения ѝ ден и тя си пожела закуски. Приятно ми беше, че Лоугън я нарича „фъстъче“. Тя обичаше фъстъци. Както и всякакви закуски. Все се промъквах тайно в крепостта ѝ, за да добавям прясна храна в кутиите ѝ за обяд.

Така че днес имахме различни видове чипс, крекери, бисквити и леки закуски. И тъй като в местния магазин за хранителни стоки правеха вкусни торти, поръчах една за Чарли, както бях правила за всичките ѝ пет рождени дни.

Взех и сок за децата и малки бутилки с вода. Сложих да се изстуди бира, защото приятелите ми със сигурност щяха да искат.

Лично аз щях да си позволя най-много две бири, колкото да се отпусна. Изпиех ли и една повече, щях да съм напълно безпомощна срещу следващия опит на Лоугън за близост. Три бири „Фат тайър“ и щях да се оставя да ме завлече в мотелската си стая, без звук да издам.

Само при мисълта за още една нощ с него вълна от удоволствие се спусна по гърба ми. Снощи, въпреки огромната грешка, която допуснах, беше невероятно. Бях забравила какво е истински оргазъм.

– Земята вика Тиа.

Така се стреснах от гласа на Джаксън, че се обърнах с ръка на сърцето.

– Здрасти.

– Добре ли си?

– О, да – свих рамене. – Просто, ами… мислех си какво още трябва да направя за тържеството. Получи ли есемеса ми да предупредиш, че барът няма да работи? Вчера забравих да го направя.

Едно от предимствата в стопанисването на бара беше, че работното време определяхме двамата с Джак­сън. Ако нямаше посетители, затваряхме рано. Правехме го и в дни като днешния, когато имахме семеен ангажимент.

– Направено е – кимна той и се наведе да си вземе чипс.

Дъхът му миришеше на алкохол. Беше нормално да изпие една-две бири в бара, но се учудих, че е пил преди тържеството на Чарли.

– Имаш ли нужда от нещо? – попита той, докато хрускаше чипса.

– Не, нищо – отвърнах и се запътих към верандата. – Искаш ли бира? Или още една?

– Студена ли е?

Завъртях очи с досада.

– Сервирах ти топла бира само веднъж на рожден ден. Ще спреш ли да ми го натякваш?

– Вероятно не – рече той и ме прегърна през рамо.

От начина, по който метна ръка на рамото ми, ми стана съвсем ясно, че е пил. След няколко бири Джак­сън обичаше да се закача и да пуска ръце. Понякога в следобеди като днешния, в които и двамата сме свободни, можехме да се отпуснем, и ако му се искаше да пийне, нямаше да му преча.

Настина се радвах, че е тук. Едно нещо бе сигурно: дори гостите да се съберат на групички, Джаксън със сигурност щеше да е до мен.

– Чичо Джаксън! – Чарли се появи с джипа си иззад група дървета. – Виж какво ми купи Лоугън! – извика тя и му махна, а с другата ръка стискаше здраво волана.

– Изглежда страхотно, Чък! – Той също ѝ махна и дръпна ръката си от раменете ми. Доброто му настроение мигом се изпари, когато извърна очи към мен. – Значи се появи?

– Пристигна снощи – казах, свела поглед, докато вървяхме към верандата.

Когато снощи се прибрах, Хейзъл още беше будна. Погледна ме и веднага разбра, че съм спала с Лоугън. На лицето ми бе изписано, че съм изживяла страхотен секс, та може би трябваше да извървя повече от пет пресечки, за да не ми личи толкова. И ако това все още се долавяше, не исках Джаксън да забележи.

– Я чакай! – Той мина отстрани и ме сграбчи за лакътя.

Вирнах брадичка и се усмихнах.

– Какво? Хайде. Ще ти донеса бира, а после ще изнеса и останалите закуски. – Измъкнах ръката си и ускорих крачка към верандата, вземайки по четири стъпала наведнъж. Почти бях стигнала до вратата, когато Джаксън отново ме сграбчи и ме завъртя.

– Тиа – изрече предупредително той. – Прави ли секс с него?

– Хей – изсъсках аз и погледнах към двора, за да се уверя, че Чарли не е наблизо. – По-тихо и внимавай как ми говориш.

– Говорихме за това, Тиа. Ти сама се предлагаш да те използват.

Изгледах го свирепо.

– Не е така. Той не ме използва. – Бях напълно убедена, че Лоугън бе искрен миналата вечер, като ми каза, че няма връзка с друга жена. Истината се четеше в очите му.