– Тогава какво? – попита Джаксън. – Ти използваш него? Това ли е? Не си правила секс от сума време и сега се възползваш, че татенцето е наблизо? Знаеш ли, ако толкова си зажадняла за страхотен секс, просто ми кажи. – Той се размърда и се приближи до мен. – Ще се радвам да помогна.
– Джаксън – зяпнах го аз. – Какво ти става?
Той се приближи още.
– Нищо. Просто предлагам да ти помогна, за да се отървем от тоя човек.
– Този човек е бащата на Чарли – отвърнах и забих пети, та Джаксън да не може да ме избута назад. Не знаех точно каква игра играе, но доста хора бяха ме избутвали в живота ми. Нямаше да приема това от най-добрия си приятел. – Лоугън никъде няма да ходи. Тъй че свиквай.
– О, така ли? – Той плъзна поглед встрани, ала преди да успея да се обърна, за да видя какво гледа, светкавично впи устни в моите.
Целувката на Джаксън ме изненада, но само след секунда гневът ми изригна. Сложих ръце на гърдите му и го блъснах назад с цялата си мощ.
– По дяволите, Джаксън! – извиках в мига, в който вратата се отвори и Лоугън излезе навън.
– Махни се от нея! – Той на мига застана между мен и Джаксън, избутвайки ме зад гърба си.
– Разкарай се, богаташче. Това е между мен и Тиа. – Джаксън изпъчи гърди, но Лоугън не отстъпи и на крачка от приятеля ми идиот.
– Не – Лоугън приближи още повече. – Това е между теб и мен.
Бях виждала подобни ситуации в бара десетки пъти. Секунди ни деляха от летящи юмруци и разкървавени устни.
За нищо на света нямаше да допусна това да се случи на рождения ден на моята дъщеря.
– Достатъчно! – Сграбчих Лоугън за ръката и с всичка сила я дръпнах, за да привлека вниманието му. Той помръдна едва на сантиметър, но достатъчно, за да се мушна край него и да застана между двамата. – Днес е рожденият ден на Чарли. Ако съсипете празника ѝ, ще убия и двама ви.
Думите ми стигнаха до Лоугън. Със скърцащи зъби и стиснати юмруци той отстъпи назад.
Обърнах се към Джаксън и наврях пръст в лицето му.
– Да не си посмял да ме целунеш пак.
На верандата се разнесе болезнен стон. Погледнах към стълбите точно навреме, за да видя бледото лице на Уила. Русата ѝ коса се развяваше зад нея, докато тичаше.
По дяволите.
Всеки в Ларк Коув знаеше, че Уила Дун е влюбена в Джаксън Пейдж.
С изключение на Джаксън.
Уила бе толкова сладка и срамежлива. Преди близо година бе събрала смелост да ме попита дали между мен и Джаксън има нещо. Уверих я, че обичта ни е чисто платонична. Винаги е била такава и щеше такава да си остане.
Но ако бе видяла само края на спречкването, Уила нямаше да разбере, че Джаксън ме е целунал само за да провокира Лоугън.
– По дяволите, Джаксън.
– Какво направи той? – попита Хейзъл, изхвърчайки на верандата.
– Целуна ме, за да се сбие с този тук – посочих с палец към Лоугън. – И Уила го видя.
Лицето на Хейзъл се вкамени.
– По дяволите, Джаксън
Преди той да каже нещо, тя замахна и го перна силно по тила.
– Хей! – Той потрепери и взе да разтрива тила си. – Заболя ме.
Тя навря показалец в лицето му.
– Заслужи си го.
– Бабо, защо удари чичо Джаксън?
Всички обърнахме глави към момиченцето, което слезе от джипа си току до стъпалата.
– Понякога чичо ти има нужда от хубаво пошляпване – заяви Хейзъл, а после се обърна към Джаксън: – Всички купи в кухнята трябва да бъдат отнесени до масите. Захващай се.
Той присви тяло.
– Да, госпожо.
Дори прехвърлили тридесетте, никой от нас не можеше да се опре на този тон в гласа ѝ.
– Я да видя тоя джип – рече Хейзъл и пое надолу по стълбите. С Лоугън останахме сами на верандата, а Джаксън изчезна в къщата.
С него щяхме да се обясняваме по-късно. Засега само се радвах, че Чарли не стана свидетел на случката с целувката и че рожденият ѝ ден няма да се провали.
– Добре ли си? – Лоугън се приближи до мен и сложи ръце на раменете ми.
Кимнах и се обърнах, готова да се извиня и да обясня, но точно в този момент двама от съотборниците на Чарли се появиха тичешком откъм страничната стена на къщата, следвани от родителите си.
Обяснението ми щеше да почака.
Беше време за тържество.
* * *
– Ето, вземи – подадох на Лоугън чаша бърбън и лед. – Не е „Макалън“, но ще трябва да се задоволиш с него.
– Благодаря – той взе чашата и я подпря на коляното си, а аз седнах на дивана до него.
Тази вече пиех водка с лед и малко лимон.
– Благодаря ти. За днес.
Той се пресегна и стисна коляното ми.
– Моля, няма защо.
Лоугън бе невероятен по време на тържеството. През целия ден бе почти неотлъчно до мен, както и докато се представяше на родителите, които омайваше с чара си. Успях да опозная някои от гостите по-добре от всеки друг път и даже неколцина от тях настояха да седна при тях на следващия футболен мач.