Отпуснах ръка, свят ми се зави.
През цялото време си мислех, че той си е тръгнал и ме е забравил. Предполагах, че просто е продължил напред. Но след като се е върнал в бара, значи е искал нещо повече.
Той също го е почувствал.
Очите ми отново се навлажниха, когато осъзнах това. Не само моето глупаво сърце е вярвало само в част от приказката през всичките тези години.
Той също го е почувствал.
В онзи хотелски бар намерих нещо вълшебно. Нещо повече от похот и секс. Нещо, от което напоследък бягах, защото се боях, че Лоугън не го е усетил.
Напротив. Той беше точно там, с мен.
Понечих да заговоря, но нямах думи. И вместо да се опитвам да ги намеря, аз се хвърлих в ръцете му и впих устни в неговите.
Той отвърна на целувката ми, докосвайки с език моя, заровил ръце в косата ми. Обърнах се да го възседна и се притиснах в надигащата се в джинсите му твърдина.
Нямах представа колко дълго сме седели така, но когато най-сетне се отдръпнахме един от друг, устните ми бяха подути. Той обви лицето ми с ръце, държейки ме здраво, защото едва се крепях на омекналите си колене.
– Ти си блян, Тиа Ландри.
Ти също.
– Трябва обаче да спрем. Нямам презервативи.
Аз поклатих глава, надигнах се от скута му и се изправих.
– Ходих до бензиностанцията за лед, докато двамата с Чарли играехте навън, и купих.
– Наистина ли?
Кимнах.
Той скочи от дивана и ме вдигна на ръце, целувайки ме, докато останах без дъх. После ме хвана за ръка и ме заведе на горния етаж – бях скрила презервативите под възглавницата си.
Купих ги ей така, „за всеки случай“, както си казах, като взех пакета. В случай че Лоугън стопи защитата ми.
И ако се окажеше, че той е нещо повече от блян. петнадесет ЛОУГЪН
– Здравей, фъстъче – протегнах ръце към Чарли, когато тя влезе в кухнята. Тя потърка сънените си очи, после дойде право при мен и пропълзя в скута ми, заравяйки глава в рамото ми.
Тиа дойде при нас и целуна Чарли по косата.
– Добро утро, любов моя. Искаш ли палачинки?
Чарли кимна, прозявайки се.
– С шоколадов чипс или с боровинки?
– Шоколадов чипс – отвърнахме в един глас ние.
Тиа ми се усмихна и отиде до плота, където бе оставила купата с тестото.
– Добро утро. – Хейзъл влезе в кухнята от задната веранда и изу градинските си обувки до вратата. – Хубава тениска, Лоугън. Също като тази, дето носеше вчера.
Усмихнах се.
– Ами, почти същата.
С Тиа станахме рано, преди Чарли да се излюпи от леглото. Възнамерявах да ида до мотела, да си взема душ и да се преоблека, но Тиа ми подаде чаша кафе и се разбъбрихме. Бях изгубил представа за времето.
Тъй че бях с тениската, която носех вчера – Тиа я взе да спи с нея след бурния секс. Бяхме използвали три презерватива.
Свит до Тиа в доста тясното за двама ни легло, спах като пън. Чухме Хейзъл да излиза навън рано-рано, после отново се любихме. Най-сетне слязохме долу.
Трябваше да се захващам с работа, тъй като хората ми във фирмата работеха вече от три чàса. Но май не можех на накарам краката си да прекрачат прага. Не бях в състояние да се отделя от момиченцето в скута си и жената до кухненския плот.
– Какво ще правиш днес? – попита Хейзъл Тиа и седна на масата с чаша кафе.
– Днес не съм на работа, та си мислех да отидем на лов по брега.
Чарли тутакси вдигна глава от гърдите ми.
– Може ли да дойда?
Тиа я погледна през рамо.
– Разбира се.
– Да – усмихна ми се Чарли. – Ти ще дойдеш ли?
По дяволите, много исках. Нямах представа какво е лов по брега, но исках да разбера. Бих се ровил и в кофите за боклук, стига да прекарам деня с момичетата Ландри. Но още от сутринта телефонът ми вибрираше. След всяко позвъняване ми беше все по-трудно да не вдигна.
– Не съм сигурен – отвърнах и докоснах носа ѝ. – Имам доста работа, но ще е много по-забавно да съм с теб.
Тя кимна.
– Да. Ще е супер забавно. Можем да си вземем закуски и да си направим пикник.
Погледнах към Тиа.
– В колко часа ще тръгнете?
– Когато и да е. Може да се помотаем навън и да те изчакаме. Вероятно към обяд. – Каза го някак равнодушно, но аз долових надеждата в думите ѝ. Както и в думите на Чарли.
– Добре. Но първо ще се обадя тук-там.
Две седмици се претрепвах от работа, та ми се сториха две години, тъй че можех да се взема почивка следобед.
– А сега ми кажи – погледнах сериозно Чарли – какво, за бога, е лов по брега?
* * *
До обяд Тиа вече бе струпала в колата празни кофи и работни ръкавици. Двете с Чарли си облякоха бански костюми, а аз отидох до мотела, за да свърша това-онова и да си сложа шорти.