Не смених тениската, защото още ухаеше на Тиа, на същите лавандулов шампоан и лосион, които ползваше и за Чарли, но естественият цитрусов аромат си беше само неин.
– Нещо да помогна? – попитах, когато тя донесе няколко торби за смет от работилницата.
– Май вече сме готови да тръгваме. – Тя хвърли поглед към двора да види къде е момиченцето ни. – Чарли!
Някъде отдалеч иззад дърветата едва се чу: „Идваааам!“.
Телефонът отново забръмча в джоба ми, но не му обърнах внимание. Цяла сутрин се трепах да наваксам несвършената работа за три часа вместо за осем. Не обичах да изоставам и да зарязвам хората си да се справят сами, но нямаше начин да остана в мотелската си стая днес. Твърде много се вълнувах от това, което Тиа бе замислила.
Ловът по брега, както разбрах, се състоеше най-вече в търсене на съкровища.
За Тиа и Чарли това бе страхотно изживяване, което и двете обичаха, и всяко лято го правеха по няколко пъти. Тиа избираше място край дългия, лъкатушещ бряг на езерото и цял ден двете се скитаха наоколо. Понякога отиваха до самата вода, друг път бродеха из изоставени чакълести пътища, подобни на този, който се виеше край брега пред бъдещата ми къща. Но където и да идеха, вървяха с километри, търсейки изхвърлени предмети.
– Готова съм! – Чарли дотърча при нас точно когато Тиа затвори багажника.
Тя се усмихна.
– И аз съм готова.
Чарли хукна към задната седалка и за миг с Тиа останахме сами. Преди да седне зад волана, аз я сграбчих за китката и я притиснах до себе си.
– Какво...
Не довърши, защото впих устни в нейните за бърза страстна целувка.
– Ето – казах, отдръпвайки се от нея. – Вече и аз съм готов.
Тя поклати глава и се усмихна, после избърса устни. Не бяхме обсъждали как да се държим пред Чарли и дали трябва да пазим отношенията си в тайна. Но ако всичко вървеше по моя план, двете щяха да дойдат при мен преди настъпването на есента. Чарли трябваше знае какво има между Тиа и мен, преди да заживеем под един покрив и да разбере, че родителите ѝ спят в едно легло.
Заобиколих и седнах на мястото до шофьора, усмихвайки се на Чарли през рамо.
– Вълнуваш ли се?
– Да – кимна тя енергично и измъкна пакетче чипс от джоба на задната седалка. – Това е любимото ми занимание.
– И какво обикновено намирате? – попитах Тиа, когато потегли.
– Зависи. Обикновено в началото на лятото се натъкваме най-вече на боклуци, които са били затрупани под снега. Но по това време на годината ще намерим повече неща. С напредване на лятото туристите все губят по нещо. Миналия август само за два уикенда намерих три връзки ключове. Висяха в бара цял месец, но понеже никой не дойде да си ги търси, запоих ги към тръби и направих вятърни звънчета. Наложи се да купя още няколко ключа, но пък стана наистина страхотно.
– Къде са? Искам да ги видя.
– Продадох ги.
– Така ли? Не знаех, че продаваш работите си.
Тя сви рамене и излезе на магистралата.
– Не това е причината да правя разни неща, но така се отървавам от разни вещи, иначе ще затрупат къщата. Продавам излишните неща в един магазин за подаръци в Калиспел. Отделям парите за колежа на Чарли.
– Хм, интересно. И колко работи си продала?
– Не знам. Може би двадесет или тридесет досега. Но те от години купуват работите ми. Собственикът е приятел на Хейзъл.
Не следях отблизо свързани с изкуството дейности, но за сметка на това участвах в доста много събития с благотворителна цел, организирани в художествени галерии. Двадесет-тридесет неща бяха достатъчни да представят Тиа като професионален творец, особено ако са свързани с някаква история. Повечето ми приятели щяха да се побъркат за подобни вехтории, превърнати произведения на изкуството, а работите на Тиа бяха наистина страхотни.
Когато Тиа и Чарли заживеят с мен в Ню Йорк, нямаше да се налага тя да работи. Щеше да има време да се занимава с творбите си. Бях приел, че става дума по-скоро за хоби, но не беше невъзможно то да се превърне в професионална кариера. Ще си вземем по-голяма къща, ако поиска да има студио у дома. Или ще ѝ наема друго помещение.
През деня ще прави нещо много по-различно от коктейли.
– Днес е толкова красиво! – Тиа плъзна поглед по езерото, докато караше. Слънцето блестеше върху прозрачната вода. Нямаше нито едно облаче на синьото небе.
– Местността наистина е красива.
Щяхме да идваме в Ларк Коув. Този малък град бе се загнездил в сърцето ми, а в къщата, която щях да купя, щяхме да прекарваме лятната си почивка и да навестяваме Хейзъл.