– Бил ли си преди в Монтана? – попита Тиа.
– Веднъж – кимнах аз. – Бивша моя приятелка се премести на работа тук и аз дойдох да я видя.
– Колко време бяхте заедно? – Нещо в тона ѝ подсказваше, че не иска да знае отговора.
– Пет години.
– О! – Температурата в колата спадна с десет градуса, въпреки яркото слънце. – Значи е било сериозно?
– Да. Запознах се с Емелин на една галавечер за набиране на средства и започнахме да се виждаме. Живеехме заедно, но после тя прие да работи като учителка в Прескът и се премести.
– Прескът – повтори Тиа. – Никога не съм била там. Това е в Югозападна Монтана, нали?
– Точно така.
Прескът, където бе се преместила Емелин, не ми допадаше особено, районът бе осеян със скали. Предпочитах този край на Монтана и Ларк Коув.
– Какво се случи с вас? – попита Тиа.
Загледах се в профила ѝ. Огромните ѝ кръгли слънчеви очила почти закриваха скулите ѝ, но въпреки това бе зашеметяваща. Нахлуващата през прозорците слънчева светлина я озаряваше.
– Скъсах с нея миналата година в Деня на благодарността. Тя някак бе забравила да ми каже, че е омъжена.
– Омъжена? – Тиа трепна и изсъска през зъби. – И не ти е казала? Това е ужасно. Каква к-у-ч-к-а.
Засмях се.
– Мисля, че не го направи от лошотия. Тя има добро сърце. Бе се омъжила съвсем млада, после двамата се разделили. Не се виждали с години, но официално били женени. Както ти казах, тя се премести в Монтана да работи като учителка, и се оказа, че и той живее там. Сближиха се отново и разбрах, че всичко между нас е свършено.
– Съжалявам.
– Няма нищо. Всичко приключи за добро. Тя е щастлива – погледнах към Чарли, която се взираше навън, а после се пресегнах и леко докоснах бедрото на Тиа, – аз също.
Не исках да съм никъде другаде по света освен в тази кола. Честно казано, бях по-щастлив от всякога, особено след раздялата с Емелин, по-щастлив от времето, когато бяхме заедно.
Всъщност имах голям късмет, че Емелин напусна Ню Йорк и се премести в Монтана. Иначе никога нямаше да срещна Чарли. Нямаше да открия Тиа.
– Ти, ами... чуваш ли се още с нея? С бившата?
– Да не би да ревнуваш? – Зададох ѝ същия въпрос, който тя ми зададе снощи.
Тя се усмихна.
– Да.
– Не – засмях се аз. – Не се чувам с Емелин. Съмнявам се, че изобщо ще го направя.
– Хм. – Тиа даде мигач, за да завие. Бях готов да се закълна, че чух нещо като „добре“, което тя измънка под нос, докато отбиваше от магистралата към чакълестия паркинг край езерото.
– Пристигнахме – рече Чарли и чевръсто откопча колана с малките си пръстчета. Тя изскочи навън почти толкова бързо, колкото и Тиа.
Слязох от колата и пресрещнах Тиа отзад.
– Ето, вземи – каза тя и подаде на Чарли малка червена кофа с жълта дръжка. – За камъните ти.
После взе от багажника една по-голяма кофа и ръкавици.
– Дръж – рече и ги тикна в мен, а после извади още една кофа, торба за смет и още чифт ръкавици. – Пълен комплект. – Тя се изправи и понечи да мине покрай мен, но аз я хванах за лакътя.
– Как ще се справим?
Тя сбърчи вежди.
– С кое?
– С нас. Няма начин да не те целуна днес. Питам се дали предпочиташ да крием от нея. Или нямаш нищо против да знае, че татко ѝ е луд по майка ѝ.
Тя се усмихна и сведе очи към джапанките си.
– Луд?
– Безумно. – Подпрях брадичката ѝ с пръст и леко я вдигнах. – Побързай, скъпа. Тя се връща.
– Тогава по-добре да си откраднем една бърза целувка.
Разстоянието помежду ни се стопи, но този път не аз, тя пристъпи към мен. Надигна се на пръсти и притисна меките си устни до моите. Плъзна бързо език за мигновено близване и изстена. А членът ми така се вкорави, че се разтресох от глава до пети.
По дяволите, каква жена!
Разбиваше ме само с една целувка.
Тя се отдръпна толкова бързо, колкото бе приближила. Бузите ѝ бяха секси розови, устните – също. Връзките на банския ѝ костюм бяха вързани на врата ѝ, косата ѝ бе вдигната в небрежен кок и с тази руменина на лицето бе най-красивата жена на света.
– Нека засега да запазим това в тайна. Докато си изясним някои работи. Нека ѝ дадем възможност да свикне, че тримата прекарваме известно време заедно. И ще видим как ще се развият нещата.
Кимнах.
– Добре. – Когато идеше реч за Чарли, се доверявах на преценката на Тиа. Макар вече да знаех как ще се развият нещата между нас.
Тя ме потупа по гърдите.
– По-добре да вървим.
– Секунда само.
Тя се ококори зад очилата. За миг се втрещи, а после избухна в смях.
– Защо се смееш? – викна Чарли. – Хайде! Да вървим!
– Идваме! – викна Тиа и заключи колата. Тръгна по пътеката към езерото, но спря. – О, и Лоугън? – погледна назад. – Майка ѝ също е луда по баща ѝ.