– Хайде, влизайте и се разполагайте като у дома си.
– Ние поемаме багажа оттук – казах на портиера. – Благодаря ти.
Той кимна и остави багажа ни във фоайето.
– Приятна вечер, сър.
Когато вратата се затвори зад него, взех малкия куфар на Чарли и го занесох навътре в коридора.
– Какво ще кажете да ви покажа жилището и после да си поръчаме вечеря?
– Много добре – рече Тиа и двете с Чарли ме последваха. – Лоугън, това място е...
– Еха?
Тя се усмихна.
– Именно. Хубаво място, красавецо.
– Благодаря – ухилих се аз. Тя не ме наричаше често красавецо, но, дявол да го вземе, харесваше ми, когато го правеше. – Тук живея от близо три месеца – казах им, като влязохме в дневната. – Тъй че и аз тепърва ще свиквам с мястото.
– Три месеца? – Тиа поизправи гръб. Явно бе пресметнала, че не съм живял тук с Емелин.
– Двете ще бъдете първите ми гости с преспиване.
Усмихнах се широко. Не бях водил тук жена за секс. Не и умишлено, просто не се случи. Единствената жена, с която бях правил секс след Емелин, беше Алис, но така и не я поканих тук. Мислено се потупах по рамото за своята прозорливост.
Само Тиа можеше да има претенции за леглото ми в това жилище.
– Еха – Чарли вдигна очи към тавана и започна да го оглежда, въртейки се в кръг, та едва не се блъсна в един диван.
Дневната бе разположена в единия край на мезонета, с високи от пода до тавана прозорци, които обхващаха двете външни стени. Отвън имаше тераса с изглед към Сентръл Парк и извисяващите се в далечината небостъргачи на Манхатън.
Всъщност купих жилището заради прозорците. Стъклата бяха разделени на правоъгълници, обрамчени с дебело черно желязо, което им придаваше индустриален вид. На горния ред архитектът бе добавил като акцент кръгли метални детайли, за да разчупи строгия дизайн. Тук-там в дневната имаше дървени елементи, които внасяха топлота и уют в помещението. Точно в средата се издигаше внушителна бетонна камина, която обхващаше височината на двата етажа. Тя и прозорците бяха любимите ми в интериора.
– Много е красиво – Тиа плъзна длани по облегалката на един кожен диван. – Но не е това, което очаквах.
– Така ли?
Тя кимна.
– Представях си нещо по-модерно – тя сви рамене. – Не знам. Като онези жилища, дето виждаме в луксозните списания – всичко е бяло и чак те хваща страх да не разлееш нещо. Но камината е прекрасна. Дървените акценти – и те са много красиви. Невероятно!
– Благодаря – казах и я поведох покрай камината към кухненския бокс.
Таваните зад камината бяха по-ниски, за да има повече пространство за спалните на горния етаж. Но задната част на мезонета бе достатъчно просторна, а и сега, малко преди здрачаване, от прозорците все още струеше светлина и всичко наоколо грееше.
– Искаш ли нещо за пиене? – Отворих хладилника, който само преди седмица фирмата за почистване бе излъскала до блясък. Вътре нямаше кой знае какво, но асистентът ми бе го заредил с най-необходимото – бутилки с вода и сода, сокове за Чарли и любимата бира на Тиа.
– Като гледам, май обичаш да готвиш – пошегува се Тиа и взе бутилка с вода.
– Нямам нищо общо с готвенето, а и не бих опитал. По-безопасно е да си поръчаш готова храна – усмихнах се аз и извадих вода за себе си. Отпих голяма глътка, а после повиках Чарли, която бе се лепнала за прозореца и гледаше навън. – Хей, фъстъче. Искаш ли да видиш стаята си?
Тя се обърна и зяпна.
– Имам си стая?
– Разбира се. Може да не е точно каквато би искала, но докато си тук тази седмица, може да си я подредиш по твой вкус – казах и намигнах на Тиа. – Може пък да решите да останете повече.
В мига, в който изрекох това, ми се прииска да не бях го казвал. Мамка му.
Тиа отново настръхна и на мига издигна защитната си стена. Хвърли ми усмивка – онази, престорената – и излезе от стаята, оглеждайки се вляво и вдясно.
– Право по коридора – упътих я аз.
Когато тя изчезна към спалните, отново ме обзеха съмненията, които ме глождеха в самолета. Може би не биваше да я карам да идва тук толкова скоро. Може би трябваше да почакаме до есента.
И все пак беше чудесно, че двете с Чарли са в това жилище. Днес за първи път го почувствах като свой дом.
По цели нощи стоях във фирмата, особено в началото, като започнах работа. Но това бе се превърнало в навик и често се случваше да дремна няколко часа на дивана в офиса и да си взема душ в стаята на някой от сътрудниците ми.
Просто нямаше смисъл да се връщам у дома.
– Коя е моята стая? – попита Чарли, подтичвайки след Тиа.