Това бе любим проект на баба ми и може би тъкмо затова фондацията и нейната мисия ме привличаха повече от всичко друго в империята Кендрик.
– А София? Тя работи ли?
Изсумтях.
– София си живее живота досущ като човек от висшето общество. Не е работила и ден през живота си и умее да пръска пари като всички онези от хайлайфа. Майка ми не пада по-долу, но за свой късмет се е влюбила в баща ми, а той я обожава. От друга страна, София си играеше игрички като някой невръстен тийнейджър и бързо-бързо се сдоби с двама съпрузи – вече бивши.
И двамата бяха същинска измет и само смучеха парите ѝ, а в същото време чукаха други жени. Беше жалко, защото тя наистина ги обичаше. Надявах се, че след втория развод ще намери време да размисли за начина си на живот и за мъжете, които бе си избрала.
Опитах се да я убедя известно време да не се обвързва, поне докато се появи някой свестен. Тя ми се изсмя, а и вече се говореше, че се среща с поредния загубеняк, който само гледа как да се добере парите ѝ. Беше професионален играч на покер, но никак не го биваше в тази работа.
– Виждаш ли посивелите ми коси ей тук? – посочих темето си. – Това е заради София.
Тиа се изкикоти.
– Нямаш посивели коси.
– Но някой ден ще имам и това ще е по нейна вина.
Всички се надявахме, че София ще прояви интерес към бизнеса на Кендрик. До момента обаче тя не бе постигнала нищо съществено, освен че стана ужасна досадница. И родителите ми не ѝ правеха услуга, като непрекъснато ѝ угаждаха.
– Благодаря ти – каза Тиа, притискайки се по-близо до мен. – Хубаво е да знам това-онова за близките ти, за да съм подготвена, когато се срещнем.
– Няма защо да се притесняваш.
Това бе отчасти истина. Обри например щеше да прегърне Тиа и Чарли на мига. Родителите ми най-вероятно щяха да се колебаят, но да бъдат учтиви. После щяха да гледат с други очи на нея, след като се уверят, че не е погнала богатството на семейството.
Със София щеше да е по-трудно. Тя или щеше да накара Чарли да играят на преобличане, или щеше внезапно да се нацупи, та да е център на вниманието.
Не знаех как ще се държи, но едно бе сигурно. Ако направеше така, че Тиа да се почувства зле, щях на часа да я лиша от финансите ѝ само с щракване на пръсти. Защото татко и Обри контролираха оборотния капитал, а аз – парите от наследството.
Имах власт над доверителния фонд на София.
След седмица татко щеше официално да го съобщи, тъй че с изключение на майка ми и баба никой от семейството не знаеше, че от няколко дни аз одобрявам тегленето на пари от доверителния фонд от наследниците на Кендрик.
Структурата на доверителния фонд бе съвсем проста, имайки предвид размера на състоянието ни. Всеки пряк наследник на прапрадядо ми имаше право на процент от наследството му. След навършване на тридесет години парите ставаха негови и можеше да се разпорежда с тях, както иска.
Дотогава обаче тегленето на суми ставаше само с одобрението на баща ми. А вече с моето. Това бе предпазна мярка, за да е сигурно, че получавайки стотици хиляди долари, младите в рода ни няма да ги профукат по проститутки и други подобни.
Защото в крайна сметка това би накърнило доброто име на семейството.
Възнамерявах да следвам практиката на татко, като одобрявам всички тегления, стига да не възникне повод за притеснение. Не исках да се меся във финансовите дела на наследниците. Но ако София си позволеше да засегне по някакъв начин Тиа или Чарли, щях да направя изключение.
Да, тя беше член на семейството, но щеше да се научи по трудния начин да не се бърка в моето. деветнадесет ТИА
– Хич не ми се иска да ходиш на работа.
Браво, Тиа. Изреченото прозвуча също толкова жалко и патетично, колкото в главата ми.
Но не ми пукаше.
Просто ми се искаше да се сгуша до Лоугън на някой диван, да гледам филми и Чарли да прекара един спокоен ден с родителите си. Това, което разбрах през последните четири дни, беше, че Ню Йорк е точно такъв, какъвто си го спомнях: шумен, хаотичен и скъп.
Апартаментът на Лоугън бе истинско убежище и бързо стана любимо мое място в огромния град.
Друго не ме интересуваше.
– Съжалявам, скъпа. – Изтегнат зад мен, Лоугън ме притегли до себе си. – И на мен ми се иска да можеше просто да си останем в леглото. Но няма как.