– А! – изпищях, когато тя завря нещото право в мен.
– Намерих жаба.
– Ауууу! – Лигава муцуна се опря в носа ми и отскочих назад, за да разкарам съществото от лицето си. Но в бързината, без да искам, ударих Чарли по ръцете. Жабата отскочи от дланта ѝ право на гърдите ми, оставяйки мокро петно, а после звучно се пльосна на пода.
– Не! – изпищя Чарли и се спусна тревожно край мен, за да хване жабата. Ала крачетата на съществото бяха бързи и то отскачаше все по-далече от ръцете ѝ.
– По дяволите – изсъсках и се метнах на пода до Чарли. Ръцете и коленете ми се удряха в твърдия под, докато се опитвах да догоня жабата, но тя скачаше твърде бързо.
– Хванете тая жаба!
Зад гърба ми настана бъркотия. Двама от редовните ни клиенти скочиха от скърцащите столчета, някой бутна и разля чашата си, защото безпогрешно разпознах звука от стичаща се на пода бира сред куп ругатни. А Джаксън направо взе да вие от смях.
– Джаксън, помогни – сопнах му се ядно през рамо, но той избухна в още по-гръмогласен смях.
– Какво става? – Гласът на Хейзъл се извиси над шумотевицата. – О, не. Чарли, какво ти казах за жабата?
– Но, бабо, трябваше да я покажа на мама – взе да се оправдава тя и спря да тича след жабата.
– Не може да носиш жаби вътре – каза Хейзъл.
– Но...
– Ще ми помогнете ли най-после? – изкрещях аз, привличайки отново вниманието им към жабата.
– Джаксън Пейдж – нахока го Хейзъл. – Спри да се смееш и хвани тая жаба.
– Да, госпожо – каза той през смях и тропотът на ботушите му отекна по пода.
Спуснах се отново след жабата, която бе спряла точно до ъгъла на бара. Метнах се светкавично и я сграбчих за единия от задните крака.
– Хванах те!
Обзе ме облекчение, но когато понечих да вдигна жабата, проклетото нещо се извъртя и ми се изплъзна.
– По дяволите! – изкрещях, когато тя тупна на пода и се изниза с подскачане.
– Това е лоша дума – извика Чарли.
– Действай!
Както бях на четири крака, запълзях край бара, за да спипам жабата, преди да се е спотаила на някое скришно местенце. Пресегнах се да я хвана, но дланта ми се плъзна по една фъстъчена люспа и загубих равновесие.
Мамка му! Не може да бъде!
Не. Дъщеря ми не бе донесла току-що жаба в бара ми, нарушавайки всички здравни разпоредби. Не бях на четири крака, пълзейки по дирите на земноводно върху засипания с черупки под пред очите на най-изискания мъж, когото съм срещала. Не бях на път да направя най-трудното признание в живота си с жабешка лига на блузата си.
Това наистина не се случваше.
Възвърнах равновесието си и вдигнах очи, но вместо жаба съзрях чифт елегантни жълтеникаво-кафяви обувки с дупчици.
Погледнах нагоре до свежия деним, който покриваше дългите, силни крака. После продължих към бедрата, които бях вкусвала, и към кожения колан на кръста. После към снежнобялата риза, покриваща плочките на корема на Лоугън.
Стъпих на крака, без да го поглеждам в лицето, вперила взор в мускулестата му, загоряла от слънцето ръка, по която вените се виеха като змии. Часовникът му струваше повече от колата ми. А в пръстите му... се гърчеше жабата.
– Хванал си я. – Чарли се появи до мен, усмихвайки се на Лоугън, и протегна ръка към поредната си плячка. Ала преди да я грабне, ръцете ѝ замръзнаха. Тя килна глава и сбърчи вежди под лентата на обратно нахлупената бейзболна шапка.
О, Боже. Дали позна Лоугън? Преди две години Чарли ме разпитваше за баща си и тъй като не бях в състояние да ѝ кажа кой знае колко, скицирах набързо лицето му. Дали бе съзряла прилика с моята скица? Това щеше да обърка нещата. Дори повече – да ги усложни, в случай че почнеше да задава въпроси, преди да съм казала на Лоугън за нея.
Свят ми се зави, едва си поемах дъх, когато откъснах очи от лицето на озадачената Чарли и погледнах Лоугън.
Но той не ми обърна внимание, защото бе вперил поглед в Чарли.
– И ти имаш криво кутре като мен – рече тя и докосна пръста му, а после размаха длан.
Шумотевицата отпреди миг стихна. В бара се възцари гробно мълчание, когато думите на Чарли звъннаха във въздуха. Чувствах, че всички погледи са втренчени в мен. Джаксън. Хейзъл. Уейн и Рони, двама от нашите редовни клиенти. Единственото, което можех да сторя, бе да стоя неподвижна, очаквайки отговора на Лоугън.
– Ъ, Чарли – гласът на Хейзъл наруши тишината. – Да изнесем това нещо навън.
– Добре, бабо. – Дъщеря ми взе най-новия си домашен любимец от шепите на Лоугън. Хейзъл заобиколи бара, хвана я за ръка и я поведе навън.
– Тиа, ще се видим у дома.