– Знам – отвърнах и затворих очи, за да си припомня последните ни мигове заедно.
Леглото на Лоугън беше огромно, почти колкото стаята ми у дома. Беше точно до прозорците, откриващи гледка към града. Навън още не бе се развиделило – през седмицата научих, че Лоугън става за работа по тъмно, – но огнената зора вече просветляваше небето и бавно проникваше в спалнята му.
Стаята, както всичко в мезонета, бе великолепна. Сивата завивка бе плътна и тежка и когато той се притиснеше до мен, все едно се намирах в луксозен пашкул.
– Обичам леглото ти.
– Аз пък обичам теб – прошепна той в косата ми. Отворих очи в мига, в който добави: – В моето легло.
Отпуснах се с надеждата, че не е усетил сепването ми.
Но явно бе го усетил.
Без да крие разочарованието си, той ме целуна по главата и се измъкна от леглото. Докато вървеше към банята, мускулите на гърба и раменете му бяха напрегнати. Бе свил длани в юмруци.
По дяволите. Не исках да го засегна, реагирайки така.
Докъде бяхме стигнали? Бяхме заедно съвсем отскоро. Стигнахме ли до Обичам те?
Миналата седмица ми каза, че се влюбва в мен. Аз също се влюбвах в него. И колкото и да исках да чуя тези думи, изречени с дълбокия му глас, не бях готова.
Обичам те означаваше да се вземат решения за бъдещето. Означаваше да се променят имената и да се говори за бебета.
Обичам те означаваше аз и Чарли да се преместим.
След като онази вечер Лоугън ми разказа за решението си да учи в правния факултет, ми стана ясно защо работи толкова усърдно.
Той обичаше работата си.
Стремежът му да успее бе наистина неудържим. И все още се опитваше да се докаже пред близките си. Той им показваше, че макар да не е поел по пътя, по който са очаквали да поеме, е достоен да вземе нещата в свои ръце.
Лоугън се справяше все по-добре с предизвикателствата и отговорностите. Успехите му го зареждаха. Но вече знаех, че не мога да се състезавам с всичко това. Той се нуждаеше от работата си, а такава в Монтана нямаше да намери.
Чух, че пусна душа в банята. Ясно ми беше, че няма да заспя отново, затова станах и отидох да си взема дрехи от куфара. Облякох се, слязох долу и надникнах в стаята на Чарли. Видях, че още спи. После се запътих към кухнята да направя кафе.
Първата сутрин след пристигането ни предложих на Лоугън да му приготвя закуска, но тогава дойде Шон със сандвич в ръка и го отмъкна в офиса. В понеделник се срещаха рано сутринта.
На другата сутрин не му предложих закуска, но му направих кафе. Той отпи две глътки и малко след това се появи Пайпър, асистентката му от фондацията, която му донесе лате и любимия му геврек. Вторник бе денят им за срещи, защото Лоугън използваше всеки миг да работи дори по пътя за офиса и обратно.
Вчера, сряда, се събудих сама в леглото. Слязох долу. Лоугън тъкмо излизаше от залата за фитнес. Беше без риза, мускулите му бяха набъбнали и лъщяха от пот. Щях да му се нахвърля, но в този момент се появи треньорът му Юри с протеинов шейк в ръка.
Днес е четвъртък и се чудех с кого ли има среща тази сутрин.
Вероятно с някой друг асистент.
Тъкмо седнах до огромния остров в кухнята с чаша кафе и Лоугън изникна откъм коридора, оправяйки копчето за ръкавели.
Господи, той наистина е секси. Костюмите, с които сутрин отиваше на работа, бяха страхотни. Всяко ъгълче и всеки шев бяха съвършени. Днес бе облякъл строг черен костюм с жилетка и бяла колосана риза. Златистата му вратовръзка идеално пасваше на кърпичката в джобчето на сакото.
А аз седях тук с клин за пет долара и възголям суитшърт с цвят на праскова, който си купих, като бях бременна.
– Искаш ли кафе? – попитах.
– Не ставай. Аз ще си взема.
Изпивах го с очи, докато си сипваше кафе.
– Къде са асистентите ти тази сутрин?
Той ме погледна през рамо и се ухили.
– В четвъртък обикновено се срещам с асистента си в офиса. Но днес ще закъснея, защото някой три пъти спря будилника.
Усмихнах се. Когато будилникът спря да звъни, се покачих отгоре му, усетила сутрешната му ерекция, и натисках бутона, докато се любихме до отмала, и накрая се строполихме един връз друг, потънали в пот.
– Това си бяха страхотни двадесет и седем минути.
Той остави кафето, заобиколи плота, завъртя стола и застана между краката ми.
– Със сигурност най-хубавата ми среща за целия ден.
Прегърнах го силно през кръста и вдъхнах аромата на одеколона му. Отдъхнах си, защото той сякаш бе се отърсил от разочарованието си. Не исках оставащите няколко дни да бъдат напрегнати. Кой знае кога щеше да има време отново да ни посети в Монтана, а аз се нуждаех от дълга почивка, преди да помисля за следващо пътуване до големия град.