Поне година. А може би две.
– Мислех да излезем да хапнем довечера – каза, играейки си с връхчетата на опашката ми. – Искам да ви заведа в любимия си ресторант.
– Много добре.
– Ще ти трябва хубава рокля. Може, като пазаруваш днес, да вземеш нещо подходящо за себе си и Чарли.
Положих усилие да изпъна рамене, за да не усети безпокойството ми.
– Разбира се.
Лоугън вече бе ме поканил на галавечеря на фондацията, тъй че освен всичко трябваше да си намеря и бална рокля. Щях някак да се справя. Но да купя рокля и за Чарли? Той представа нямаше в какво затруднение ме поставя.
– Трябва да вървя.
– Ще се видим довечера – казах и вирнах брадичка за бърза целувка.
Обувките му потропваха по мрамора, докато вървеше към вратата. Когато тя се затвори зад него, излязох на терасата с кафето си и се отпуснах на един огромен шезлонг.
Терасата бе от любимите ми места в мезонета на Лоугън. Градинарят му бе сложил навсякъде кашпи и саксии с цветя. Зелени листа и ярки цветове се изливаха над каменните ръбове. Много приличаше на моята веранда, само че без Хейзъл и дима на цигарата ѝ, които ми липсваха все повече с всеки изминал ден.
Пиех кафето си и гледах как слънцето се издига в небето. Мнозина се любуваха на силуета на града, очертан на хоризонта, но това бе нищо в сравнение с гледката към езерото от задния двор у дома.
А днес трябваше да се впусна сред хаоса навън, за да пазарувам.
Единственото, което исках, бе да изляза с Чарли, да я разведа из града, да ѝ покажа места като например Сентръл Парк, които да ѝ се понравят. Защото до този момент тя никак не бе впечатлена от Ню Йорк. Аз си имах причини да не харесвам този град, но заради Лоугън ми се искаше тя наистина да го хареса.
До този момент обаче почти нищо не бе минало добре.
Първия ден Шон ни заведе да купим играчки и книги за стаята на Чарли. Отидохме в голям универсален магазин, но там бе същинска менажерия и тя съвсем се шашна. След час обикаляне из магазина, едва пробивайки си път сред тълпата, тя си избра само един плюшен лъв.
Шон предложи да ни закара другаде, но тя не се съгласи и каза, че няма нужда от нищо друго в стаята си.
На следващия ден я заведох до Емпайър Стейт Билдинг, но возенето с високоскоростния асансьор ужасно я изплаши. Вчера отидохме в центъра „Рокфелер“ и на Таймс Скуеър. Е, имаше известно подобрение, но тя все още не можеше да свикне с тълпите и цялото това суетене около нас.
От друга страна, прекарваше твърде малко време с Лоугън и това никак не я улесняваше. Всяка сутрин той излизаше, преди да се е събудила, прибираше се за късна вечеря и я слагаше да спи. И двете с очите си видяхме колко напрегнато и натоварено е ежедневието му.
Тъй че пазаруването на рокли днес, а тя мразеше да носи рокли, щеше да съсипе още един ден от недотам забавната ѝ почивка.
* * *
– Мамо, свършихме ли вече? – измънка Чарли. Тя седеше в ъгъла на една пробна и подритваше стената.
Това бе последната спирка в деня за пазаруване от ада. Бяхме обиколили два магазина, за да си намеря коктейлна рокля за довечера и още една за вечерята с родителите на Лоугън, а после отидохме да пазаруваме за Чарли.
Влязох в една пробна, после в още една и още една и усетих, че търпението ми се изчерпва, накрая бях на косъм да избухна. Но забавното пазаруване не свърши дотук. Сега се намирахме в луксозен бутик, за да намеря бална рокля за утрешната галавечер.
– Не ритай стената – изсъсках аз, опитвайки да вдигна ципа на роклята.
– Мога ли да ви помогна? – обади се продавачката зад завесата.
Въздъхнах и отпуснах ръце, после притиснах горната част на роклята до гърдите си.
– Бихте ли ми помогнали да вдигна ципа?
Продавачката дръпна златистата завеса и влезе, следвана от шивачка. Бързо затвори ципа, стягайки силно роклята на гърба ми.
– Тази е просто прекрасна – тя отстъпи назад и ме огледа от горе до долу. – Трябва да я вземете. Просто е бо-жест-ве-на.
Бе казала същото и за петте предишни рокли, които вече ненавиждах. Но тъй като последната мразех по-малко, а и отчаяно исках пазарният маратон да приключи, реших да е тази.
Усмихнах ѝ се пресилено и кимнах.
– Добре, ще я взема.
Продавачката щракна с пръсти, предизвиквайки голямо раздвижване извън пробната. Час по-късно, след като подгъвът на роклята бе отбелязан с карфици и продавачката получи указания къде да бъде доставена заедно с обувките, бижутата и бельото, с Чарли се махнахме от бутика и най-сетне пазаруването приключи.