Когато в понеделник тръгнахме за насам, вече бях взела решение. Да го оставя да си тръгне. Исках да прекратя всичко това, преди да са минали месеци или години, борейки се да поддържаме отношения отдалеч, които можеше да приключат единствено с болка и за двама ни. двадесет ЛОУГЪН
Стоях в любимия си ресторант и едва не припаднах, когато Тиа и Чарли влязоха във фоайето.
Тиа носеше прекрасна черна рокля с деколте по врата, която открояваше безупречната ѝ кожа. Косата ѝ бе вдигната нагоре и подчертаваше дългата ѝ шия. Като прибавим грима, бижутата и обувките на висок ток, които ми се сториха адски секси, направо се зарадвах, че съм със сако, та да прикрия издутината в панталона си.
Тя беше красива независимо дали бе с джинси и фланелки с презрамки, каквито носеше в бара, или с развлечения суитшърт, който бе навлякла сутринта. Тиа винаги караше сърцето ми да тупти по-бързо. Но ми хареса да я видя така издокарана с възможно най-доброто. Тя го заслужаваше.
– Здрасти – въздъхна тя. – Съжалявам, че закъсняхме.
– Няма нищо. Изглеждаш чудесно.
Приведох се да я целуна по румената буза и останах така за миг, за да вдъхна прекрасния ѝ парфюм. После, едва откъсвайки очи от нея, поздравих дъщеря си.
– Здравей, фъстъче! Ти също си красива тази вечер.
Беше със сива дантелена рокля с ръкави до лактите.
Тя ме изгледа свирепо, взе да дърпа полите на роклята си и да помръдва пръсти в изящните си пантофки. Тиа бе успяла някак да укроти косата ѝ, вързана на лъскава конска опашка, която се спускаше на вълни по гърба ѝ.
Но не дрехите я правеха толкова различна тази вечер. А това, че не се усмихваше.
– Какво не е наред?
– Нищо – измънка тя, свела очи към пода. После с все сила дръпна яката на роклята си.
– Стига, Чарли – смъмри я Тиа и леко я тупна по ръката, за да пусне яката. – Престани. Веднага.
За първи път чувах Тиа да говори с такъв тон на дъщеря ни. Чарли беше добро дете и не се налагаше да я мъмрят. Дори когато опитвах да я удържа във ваната, не ѝ правех строги забележки.
Чарли вдигна брадичка и изгледа навъсено Тиа, още нещо, което не ми хареса. Какво, по дяволите, бе се случило днес?
Преди да попитам, хостесата ни повика.
– Господин Кендрик? Масата ви е готова, сър.
Хванах Тиа за лакътя, за да я придружа до масата ни в дъното на ресторанта. В „Дейвид Тейбъл“ можеше да вечеряш само с резервация, понякога направена три или четири месеца предварително. Но когато и да дойдех тук, те намираха начин да ми осигурят маса.
Издърпах стола на Тиа, а после направих същото и за Чарли. След като те седнаха, аз се настаних на стола с гръб към стената.
Хостесата понечи да разгърне салфетките, но аз вдигнах ръка да я спра.
– Благодаря.
– Насладете се на вечерята, господине – тя се поклони леко и се оттегли.
Тиа огледа масата.
– Менюта?
– Храната е по избор на главния готвач и досега не съм бил разочарован. – Понечих да попитам какво става с Чарли, но в този момент се появи сервитьорът и се впусна в разяснения.
Трябваше ли да изслушам най-доброто от листата със селектирани вина? Исках сервитьрът да изчезне, за да разговарям с Тиа, но той не спираше да дрънка. Най-сетне, като свърши с подробното представяне на червените вина, успях да поръчам бутилка вино.
– Чарли, какво искаш да пиеш? – попитах аз.
Тя не отговори, така че Тиа поръча вместо нея.
– Тя ще пие шоколадово мляко.
Сервитьорът я изгледа така, сякаш току-що бе изтърсила някаква ругатня.
– Нямаме шоколадово мляко.
– Ами намерете – изръмжах и му стрелнах кръвнишки поглед, който означаваше, че може да си върви.
Тиа затвори очи и пое дълбоко дъх.
Чарли ритна крака на масата.
– Добре, какво става?
Тиа поклати глава.
– Просто имахме дълъг ден и сме гладни.
Още нещо се криеше зад поведението им, но аз не настоях.
– Съжалявам, че не успях да се срещнем у дома.
Бях на среща с клиент във фирмата, която доста се проточи, а после един младши сътрудник се отби при мен за съвет относно проектодоговор, който бе изготвил. И когато приключих, трябваше да пратя кола да ги вземе, вместо аз да го направя. Обикновено дългото работно време не ме притесняваше. Беше ми приятно да ме търсят, да се допитват и да разчитат на мен. Тази вечер обаче исках да си тръгна и да оставя всеки сам да решава проблемите си.
– Няма нищо – Тиа махна и отпи от безалкохолното си.
– Как беше днес? Забавлявахте ли се, докато пазарувахте? – Майка ми и сестрите ми умираха да пазаруват, а после не спираха да обсъждат покупките си. Смятах, че темата е безобидна, но в следващия момент дъщеря ми ми хвърли гаден поглед, а Тиа завъртя очи към тавана.