– Ще обсъдим това отново през уикенда.
– Добре. – Отговорът щеше да е същият, но може би дотогава щях да измисля сносно обяснение.
– Хайде – той пусна лицето ми и протегна ръка. – Речта приключи и сега искам да танцувам с най-красивата жена на света.
Щеше да ми липсва не всеки ден, а всяка минута.
Хванати за ръка, двамата се върнахме в балната зала, където до дансинга вече се бяха подредили оркестранти.
Вървях зад Лоугън, докато се промъкваше между масите и поздравяваше хората, край които минаваше. Почти бяхме стигнали до дансинга, когато жалкият оратор се изпречи на пътя ни.
– Лоугън, толкова се радвам да те видя. Хареса ли ти представянето?
– Честно ли? Не. Моля ви най-напред да проучите малко повече нещата, преди да губите времето и парите ми за следващо подобно събитие. – Без да каже и дума повече, Лоугън го отмина и ме заведе на дансинга.
Погледнах за миг през рамо – мъжът стоеше на място, изумен, втренчил очи в гърба на Лоугън. Усмихнах се и казах:
– Благодаря ти.
Лоугън се обърна и ме взе в обятията си.
– Удоволствието е мое.
Бавно се полюшвахме в такт с музиката сред другите двойки.
– Искам да те попитам каква е тая страст към тампоните?
Поклатих глава.
– Ами просто знам какво е да си несретник. Тъй че…
– Тиа...
– Моля те – отдръпнах се леко да го погледна в очите. – Моля те, Лоугън. Не искам да говоря за това тази вечер.
– Тогава кога? – попита той.
– По-късно, много, много по-късно.
Той ме завъртя в кръг, притегли ме към себе си и прошепна:
– Мразя, че не знам всичко за теб. Мразя, че не знам кои са родителите ти и как си израснала. Мразя, че не разбирам връзката между теб и Джаксън. Мразя, че ми нямаш достатъчно доверие, за да споделиш това с мен.
– О, Лоугън – казах, притисната до гърдите му. – Не че ти нямам доверие. Това са неща, за които не ми се говори тази вечер в тази луксозна зала. Правя всичко по силите си да се държа и да се преструвам, че мястото ми е точно тук с теб. Ако изровим боклука, няма как повече да се преструвам.
Той спря да танцува.
– Не е нужно да се преструваш. Мястото ти е тук.
Усмихнах му се тъжно, без да възразя.
– Вярвам ти. Но да оставим родителите и детството ми настрана.
– Добре – съгласи се той и отново започнахме да танцуваме. – Но какво ще кажеш за Джаксън? Защо двамата сте толкова близки?
– Запознахме се в средното училище. Приемният дом, в който живееше, беше близо до мястото, където съм израснала. Нямахме много приятели или хора, на които да разчитаме, и мисля, че това ни свърза. Тъй като нямахме истинско семейство, си го направихме сами. Той ми е като брат.
– Имало ли е нещо повече?
Усмихнах се.
– Никога. Онзи ден за първи път не ме целуна по бузата. Той ме обича, но без да влага нещо повече.
Усетих как Лоугън се отпусна и отново се впуснахме в танца. Ако знаех, че отношенията ми с Джаксън са го разтревожили, щях да му разкажа всичко още преди седмици, както той ми разказа за бившата си приятелка Емелин.
– Ами ти? – попитах аз. – Трябва ли да се притеснявам, че може да срещна някоя от бившите ти тук?
– След Емелин за кратко се виждах с една жена, но това приключи преди месеци. Имах приятелка в колежа, която сега е щастливо омъжена за мой добър приятел. Това е. Вече знаеш всичко.
Опрях лице на гърдите му.
– Добре. И тъй като аз бях затънала в най-дългия сух период между нашите лудории, ти също знаеш всичко.
– Какво? – Той спря на място. – Я повтори.
– Да повторя какво?
– За онзи сух период между нашите лудории.
– О! – Изчервих се. Тази фантастична бална зала вероятно не беше най-подходящото място да съобщя на Лоугън, че не съм спала с никого освен с него през последните повече от шест години. Проклето да си, шампанско. – Ами имах теб. После родих Чарли и бях доста заета като нейна майка. После ти се появи отново.
– По дяволите! – Лицето му се разведри и той обгърна с шепа бузата ми. – Иска ми се да бях се върнал в онзи хотел по-рано.
Повдигнах се на пръсти и допрях устни до неговите, без да отговоря.
И аз исках същото, но, от друга страна, бях щастлива от развитието на нещата. Колкото и да ми бе неприятно, че през всичките тези години той беше далеч от Чарли, не съжалявах, че се преместих в Монтана.
Оркестърът засвири нова песен, този път по-бърза от песента, на която танцувахме преди минута, и изведнъж се паникьосах. Не знаех как се танцува това. Бях танцувала само в клубове или с Чарли в дневната у дома. В средното училище нямаше такова нещо като бални танци, защото малцина можеха да си позволят да вземат под наем смокинг или да си купят рокли.