– Не знам как се танцува това – прошепнах.
– Но аз знам – каза Лоугън и още по-силно ме притисна до себе си. – Дръж се за мен, аз ще водя. Моля те, Тиа, не ме пускай.
Страстта в гласа му и дълбочината на погледа му почти ме сломиха.
Защото молбата му нямаше нищо общо с танците. двадесет и две ЛОУГЪН
Тиа отново ме отхвърляше. стъклото, което ни делеше от шофьора в лимузината, спокойно би могло да е между седалките ни.
Бе започнала да се отдръпва от мен още предишната вечер. Сигурен бях, че вчера се е случило нещо, но така и не попитах, защото бях много развълнуван, че Чарли ме нарече татко. Но каквото и да беше, явно бе разтревожило Тиа. Галавечерята не помогна особено, защото тя бе станала още по-недостъпна.
Аз обаче нямаше да я оставя да си отиде.
Върнахме се в мезонета, без да говорим, но аз не спирах да галя с палец дланта ѝ. Докато се качвахме с асансьора, я държах здраво в прегръдката си и я пуснах чак като прекрачихме прага на мезонета.
– Как беше? – попита Пайпър, остави айпада настрана и се надигна от дивана.
– Добре – отвърна Тиа.
– Нелепо – смотолевих аз.
Тиа ме погледна, усмихна се, после каза на Пайпър:
– Да, никак не беше хубаво.
Пайпър ме изгледа самодоволно.
– Знаех си. Онзи е голям тъпанар и се надува като пуяк. Казах ти да не ходиш.
Въздъхнах.
– Трябваше да те послушам.
– Какво да ти кажа, Тиа, той никога не ме слуша. – Пайпър пъхна айпада в раницата си. – От пет години работим заедно и трябваше вече да се е научил. Но все още си мисли, че той е важният.
Засмях се.
– Започваш да говориш като Нолън. Не ме карай да те уволня.
– Ха! Няма да издържиш и два дни без мен.
Беше права. Пайпър страшно много ми помагаше във фондацията и щях да съм загубен без нея. Благодарение на нея успявах да бъда и адвокат, и филантроп, без да превъртя напълно. Плащах ѝ добре, за да не се изкуши да напусне заради по-висока заплата. Дявол да го вземе, та тя получаваше най-много от всички с изключение на двама от заместник-председателите, които нямаше да узнаят това.
Пайпър умееше да се шегува, но беше много земен и практичен човек. В това отношение ми напомняше малко на Тиа. В момента бракът ѝ не вървеше добре и може би затова нямаше търпение да гледа Чарли тази вечер. Напоследък използваше всеки повод да не се прибере вкъщи. Тъй че само да искаше, щяхме да я оставим някоя и друга вечер да се върти около дъщеря ми.
– Чарли бе същинска мечта тази вечер – каза Пайпър на Тиа, метна раницата си на рамо и чевръсто прибра кестенявата си коса на кок. – Толкова я харесвам. Тъй че връщай се по-скоро, за да я гледам пак. Ще се постарая това момче тук – тя ме посочи с палец – да измисли нещо по-добро за двама ви от подобни претенциозни вечери.
– Аз, ами... – Тиа сведе поглед към обувките си с познатата изкуствена усмивка. – Благодаря ти. Много се радвам, че е била добра и наистина съм ти благодарна, че я гледа.
Пайпър прегърна Тиа, после ми махна подигравателно.
– Приятен уикенд, шефе.
Шефе.
– Боже. Да не би с Нолън да се надпреварвате кой да ме нарича „шефе“ колкото може по-язвително?
Тя сви рамене.
– Никога няма да узнаеш.
Усмихнах се. Това беше „да“.
– Казах на портиера да ти извика кола. Сигурно вече те чака.
– Благодаря, Лоугън. Чао, Тиа – тя махна и пое по коридора към вратата, без да я изпращаме.
Когато вратата се затвори, Тиа отпусна рамене и събу обувките си.
– Ще ида да погледна Чарли.
Прегърнах я през кръста и разхлабих папийонката си.
– И аз ще дойда.
– Пайпър ми харесва – прошепна Тиа, докато вървяхме по коридора. – Нолън също.
– Те са най-добрите. Благодарение на тях мога да се занимавам с фондацията.
Тиа открехна вратата на стаята на Чарли и надникна. Дъщеря ни се бе разперила в леглото напряко на възглавниците.
– Лудетина дори в съня си – прошепнах.
– Винаги спи така – усмихна се Тиа и внимателно затвори вратата. – Когато беше на три, имаше навика да идва в стаята ми през нощта. Забиваше крака в ребрата ми, а после заспиваше непробудно.
– Съжалявам, че не съм видял това.
– Аз също.
Целунах Тиа по челото, после я хванах за ръка и я поведох към стълбището.
Исках да узная всичко за годините, в които не съм бил до Чарли, както и за времето, през което Тиа бе живяла в Ню Йорк. На галавечерята доста се изненадах, че така се ядоса на оратора. Говореше толкова разпалено и вероятно това се дължеше на всичко, което самата тя бе преживяла. Как да науча повече за нея, след като не искаше да ми каже? Засега можех да правя само догадки.