– Ще дойдеш ли? – попита отново Чарли.
– Скъпа – обърна се Тиа към нея. – В понеделник се прибираме. Помниш ли? Лоугън трябва да остане тук да работи. Но ще дойде при нас при първа възможност. Мама и баба ще те заведат на първия учебен ден както миналата година.
– О! – Разочарованието на Чарли помрачи атмосферата в колата.
– Съжалявам – казах ѝ аз. – Щях да дойда, ако можех.
Чарли кимна, после се обърна и се загледа през прозореца.
Съсредоточих се в пътя с навъсен поглед.
Пътувахме към имението на родителите ми на Лонг Айлънд. Трябваше ни час да се измъкнем от града, но след като излязохме на пътя за окръг Насау, трафикът понамаля. Белият ми ландроувър, който обикновено стоеше в гаража, полетя по магистралата към залива Ойстър.
Пресегнах се и хванах ръката на Тиа. Тя сплете пръсти в моите, но продължи да гледа през страничния прозорец.
– Мамо, не купихме кюфтетата за чичо Джаксън.
– Няма нищо – каза Тиа, без да извърне очи. – Купихме други подаръци за него и баба.
– Кюфтета?
Тиа въздъхна.
– Като деца с Джаксън и си купувахме сандвичи с кюфтета от едно място. Онзи ден отидох да взема, но не успях.
– Затворено ли беше?
Тиа поклати глава.
– Жената там се държа гадно с мама.
Стиснах ръката на Тиа.
– Каква жена?
Тя пак поклати глава.
– Просто една жена, която познавах. Някога бяхме приятелки, но приятелството ни приключи много бързо. Срещнах я в „Джовани“.
Джовани. Другата седмица щях да проверя къде е това.
– Може ли да спрем за малко? – Тиа посочи една бензиностанция напред. – Искам да си взема вода и да отида до тоалетната.
– Разбира се. – Намалих и обърнах към паркинга.
Тиа взе чантата между краката си и започна да търси портфейла си. Аз обаче вече бях извадил щипката с парите и държах между пръстите си стодоларова банкнота.
– Заповядай.
– Благодаря – тя взе банкнотата и ми се усмихна. – Вие искате ли нещо?
– Закуски! – викнахме в един глас с Чарли. Всички се разсмяхме.
– Добре. Вода и закуски. Ей сега идвам.
Тя слезе от колата и остави чантата си на седалката. Но като хлопна вратата, чантата ѝ се отвори и телефонът ѝ изскочи. Екранът светеше, имаше имейл. Не му обърнах внимание, но после отново погледнах и съзрях думата курва.
Грабнах телефона.
От: анонимен743
Относно: Ти си само една мръсна курва.
Какво, по дяволите, е това? Червено перде падна пред очите ми. Стиснах здраво телефона, готов да счупя проклетото нещо, но спрях навреме. Кой може да изпраща такъв имейл на Тиа? За първи път ли е, или се случва от известно време?
В съзнанието ми тутакси изникна лицето на Алис. Просто си представях как го прави. Не беше по-разумна от София и никак нямаше да се изненадам, ако зад гадното послание стоеше именно тя.
Оставих телефона на Тиа, извадих моя и изпратих съобщение на Шон.
Аз: Някой праща на Тиа заплашителни имейли. Разбери кой е. Вчера.
Той не ме накара да чакам дълго. Никога не го правеше.
Шон: Вече работя по въпроса.
Винаги съм избирал асистентите си измежду най-добрите. Както и Пайпър, нямаше по-добър от Шон. Той бе поел почти всичко, свързано с личния ми живот, включително покупките, пътуванията и дори протоколите за сигурност. Като бивш хакер, обитавал мазето на майка си, сега живееш много по-комфортно в Горен Уест Сайд. Шон щеше да ми даде информация за гадняра още тази вечер.
Преди години някакъв тип преследваше Емелин. Шон бе го проследил и бе намерил начин да го предупреди, че тя е забранена за него зона. Тогава адски се ядосах, че някой дебне Емелин. Но фактът, че заплашваха Тиа, ме хвърли в сляпа ярост. Ако Чарли не беше отзад, сигурно щях да забия юмруци във волана.
Все още кипях от гняв, когато Тиа се върна. Влезе в колата усмихната, но щом ме погледна, усмивката ѝ изчезна на мига.
– Какво има?
Подхвърлих ѝ телефона. Тя пребледня, преди дори да го погледне.
– Откога продължава това?
Тя впери поглед в скута си.
– От няколко седмици. Не е кой знае какво.
– Наричат те к... – спрях, преди да го изрека пред Чарли. Поех си дълбоко дъх, за да се успокоя, и сниших глас. – Това никак не е добре. Ще поговорим по-късно.
– Хубаво – кимна тя и сведе очи.
Излязох на заден от паркинга и поех по магистралата. Колкото и отговори да исках в този миг, налагаше се да почакам. Преди да обсъдим имейлите и да разбера докрай защо тя се държеше толкова странно тази седмица, трябваше да преживеем следобеда и вечерта с родителите ми. двадесет и три ТИА
По дяволите. по дяволите. мамка му.