– Благодаря ти – Лоугън се усмихна на Чарли и разлюля леко ръката ѝ. – Фил, бих искал да се запознаеш с дъщеря ми, Чарли. А това е приятелката ми Тиа.
– Приятно ми е да се запозная с вас, госпожице. Госпожо – Фил се усмихна на двете ни и пак се поклони. – Ако това е всичко, сър, ще се погрижа за разопаковането на вещите ви. Родителите ви помолиха да се срещнете в източната зала за коктейла в пет часа.
– Отлично. Благодаря – Лоугън кимна, а Фил се отправи към вратата и на излизане щракна с пръсти. Сякаш от нищото се появиха други двама икономи – бяха облечени с панталони в цвят каки и бели ризи с копчета, които напълно подхождаха на облеклото на Фил.
Последвах Лоугън и Чарли навътре, като не спирах да оглеждам къщата – високи тавани, лъскаво дърво и мраморни подове. Всичко блестеше от чистота – от кристалния полилей до позлатените рамки на картините, които вероятно струваха милиони. Това бе най-пищният дом, който бях виждала.
– Искате ли да направим една бърза обиколка? – гласът на Лоугън отекна във фоайето.
Бърза? Едва ли. Можеше да се изгубим тук.
– Разбира се. Би било хубаво, нали, Чарли?
Тя кимна и докато вървяхме, стрелкаше очи насам-натам, опитвайки да огледа всичко.
Цял час се разхождахме из къщата, в която, изглежда, имаше по две от всичко: трапезарии, дневни, салони, стаи за гости, бани. След десет минути обикаляне бях адски впечатлена. И не срещнахме нито един човек.
Най-накрая слязохме на долния етаж и Лоугън ни поведе към задния двор. Точно в средата имаше огромен басейн с дъска за скачане и прилежаща вана с гореща вода – върху мозайката на дъното бе изобразена русалка.
– Мамо! – Чарли хукна към басейна. – Може ли да поплуваме?
– Може би утре. Трябва да се приготвим за вечерята.
– О! – Тя се намуси, сигурно защото си спомни, че отново трябва да облече някаква ужасна рокля. Върна си при Лоугън и в този момент от къщата изтича една жена и му махна.
– Лоугън! – Тъмната ѝ коса бе вдигната на кок почти като моята и с облекчение забелязах, че е по презрамки и протрити къси панталони от деним. И без официално представяне, знаех, че това е Обри, сестрата на Лоугън.
Приликата между нея и Чарли, както бях забелязала на семейната снимка в мезонета, сега бе още по-впечатляваща. Имаха еднаква коса. Еднакви носове. Дори еднакво вирната горна устна.
– Здрасти, Обри – Лоугън се усмихна и я целуна по бузата. – Радвам се да те видя. Запознай се с Чарли и Тиа.
Обри ми се усмихна, а после се приведе към Чарли и ѝ подаде ръка.
– Здравей, Чарли. Аз съм леля ти Обри. Татко ти ми е разказвал много за теб.
Лоугън побутна Чарли и тя колебливо се ръкува с Обри, а после се скри зад крака му.
– Скоро ще се опознаем – намигна ѝ Обри и дойде до мен. – Добре дошла. Толкова се радвам, че и двете сте тук – каза тя и ме прегърна силно.
– Ами… – Аз също я прегърнах, просто не знаех какво друго да направя. Бях се подготвила за щателно оглеждане и приятелският ѝ жест доста ме изненада. Ако всички от семейството на Лоугън се държаха така, нямаше от какво да се притеснявам.
– Е, хич не обичам да поздравя някого и после да хукна – рече Обри, поглеждайки елегантния си златен часовник, – но ако искам да се приготвя за коктейла, по-добре да вървя. Трябва да се преоблека и да върна няколко обаждания.
– Това се отнася и за нас – каза Лоугън и бързо целуна сестра си, преди тя да изчезне в къщата. – Хайде.
Той хвана Чарли и мен за ръка и ни поведе по една градинска пътека, която стигаше до огромна морава. Отвъд моравата бе къщата за гости, сгушена сред горичка в края на имението.
– Тук ли ще се настаним? – попита Чарли, изплъзна се от ръката му и хукна през тревата.
– Да – отвърна Лоугън и ме прегърна през рамо. – Това е нашето място за уикенда.
Сгуших се в него и пъхнах ръката си в задния джоб на джинсите му.
– Прекрасно е.
– Идва ми малко в повече, но мама си е такава.
Наистина идваше в повече, но все пак бе красиво. Къщата за гости приличаше на главната, но беше много по-малка и не толкова разкошна. На верандата до входната врата имаше даже люлка. Подобни къщи можеше да се видят в по-богатите квартали на Ларк Коув.
Докато вървяхме по каменистата пътека към къщата, Чарли се втурна към горичката.
– Чарли! – извиках аз. – Гледай да не се цапаш много!
– Няма! – викна тя през рамо.
– Ще го направи, и още как!
Лоугън се засмя.
– Имаме време да я измием – каза той и ме поведе към люлката на верандата. – Ела да поседнеш до мен. Нека Чарли си поиграе малко.
– Добре. – Настаних се на дървената седалка и той леко ни залюля. Днес беше по-хладно и аз се сгуших до него.