– Добре. – Повдигнах се на пръсти за една бърза, сладка целувка и в този момент из коридора се разнесе вик на разочарование. Чарли.
Минах покрай Лоугън и се втурнах към стаята ѝ две врати по-надолу.
– Хей! Какво има?
– Не искам да обличам тази рокля – тросна се тя. Смачка на топка светлосинята рокля, която бяхме купили, и я метна на пода. – Защо да не съм с джинси?
– Съжалявам, миличка – казах и вдигнах роклята. – Тази вечер всички трябва да сме официално облечени.
– Не обичаш ли рокли, фъстъче? – попита Лоугън, облегнат на вратата.
Тя скръсти ръце на гърдите си.
– Не.
– О! – той влезе и седна на леглото ѝ. – Не знаех. Момичетата не харесват ли рокли?
Тя му хвърли такъв гневен поглед, че не можах да се сдържа и прихнах.
– Не и това момиче – рекох и хванах брадичката на Чарли. – Но ти можеш да изтърпиш още една вечер с рокля.
Тя ме стрелна свирепо с очи, но свали тениската си.
Нахлузих роклята през главата ѝ, а тя събу джинсите. После отидох да извадя пантофките ѝ от куфара.
– Обуй ги и дай да те срешем.
Двадесет минути по-късно косата ѝ бе укротена с тънка лента, след което се отправихме към голямата къща.
Следвахме Лоугън и след като минахме по няколко коридора, най-сетне стигнахме до салон, пълен с хора.
Елегантни хора.
Обри беше в другия край на помещението. Носеше дълга до пода червена рокля, също толкова шик като онази, която носех на благотворителната вечер. До нея стоеше по-възрастен мъж, предположих, че е бащата на Лоугън. Беше с костюм и вратовръзка и пиеше вероятно „Макалан“.
– Лоугън, скъпи. Най-сетне си тук! – Една жена със синьо-зелена дантелена рокля стана от голямото кресло в ъгъла и се запъти към нас с висока чаша шампанско в ръка. Кафявата ѝ коса бе прибрана назад в елегантна извивка, разкривайки изящните ѝ обеци с аквамарин. Тя целуна Лоугън по двете бузи, а после се обърна към мен. Докато ме оглеждаше, усмивката ѝ охладня.
Какво не бих дала да се скрия зад Лоугън.
Но не можех, защото дъщеря ми вече беше там.
– Тиа, това е майка ми Лилиан.
– Приятно ми е да се запознаем – усмихнах се аз. – Имате прекрасен дом.
– Така е – тя кимна, след което надникна зад Лоугън, за да зърне Чарли.
– Моля те, ела и поздрави – казах и леко я докоснах по рамото, но тя не помръдна. Хайде, хлапе. Не и тази вечер.
– Тя просто се стеснява – засмя се Лоугън и отстъпи встрани, откривайки Чарли. После приклекна до нея. – Чарли, това е майка ми Лилиан.
Чарли леко вдигна кафявите си очи, за да погледне баба си.
– Здравей, Шарлът. – Лилиан ѝ хвърли бегъл поглед и извърна глава към съпруга си, който идваше към нас.
Като чу цялото си име, Чарли се сви, но нямаше как да поправя Лилиан, защото в този момент леко се отдръпна назад.
– Здравей, синко! – Бащата на Лоугън му подаде ръка. – Тиа. Добре дошли. Аз съм Томас.
– Благодаря за поканата – казах и му подадох ръка. И той като съпругата си ме огледа много внимателно.
– Това сигурно е Шарлът? – Той ѝ усмихна леко.
– Това е Чарли – поправихме го с Лоугън в един глас.
– Добре. Е, заповядайте насам – каза Томас и ни прикани към малкия бар в дъното на салона.
– Здрасти отново. – Обри се появи до мен и ми се усмихна окуражително, а после смигна на Чарли.
Чарли ѝ махна с едната си ръка, с другата държеше Лоугън.
Последвахме Томас до бара, където стояха други две жени. Едната бе София – познах я от семейната снимка на Лоугън. Беше облечена с тъмносиня рокля без презрамки, също толкова елегантна, колкото и роклята на Обри, и също като сестра си беше красива. Не приличаше много на Чарли, особено с обилния грим и дългата, боядисана в черно коса, но все пак приликата бе видна.
Нямах представа коя е другата жена, но явно Лоугън я познаваше. Той скръцна със зъби и хвърли гневен поглед на София.
– София, какво си мислиш, че правиш? – сопна ѝ се той.
– Какво искаш да кажеш? Стоя си тук и разговарям с Алис. Можем да си доведем приятели, нали?
Като чу името си, Алис се отдръпна от бара и тръгна наперено към Лоугън. Носеше къса розова рокля и обувки с петнадасетсантиметрови токове, целите в пайети.
– Хей, страннико.
От мъркащия ѝ глас взе да ми се гади. Нямах представа коя е, но съдейки по страстния блясък в очите ѝ, ми стана ясно, че доста добре познава Лоугън. Дали това е жената, с която се е срещал за кратко след Емелин? Със сигурност бе тя. Явно Алис не беше наясно, че са скъсали.
– Алис – сряза я той. – Запознай се с Тиа, приятелката ми. И дъщеря ми Чарли. – Усмихна ѝ се бегло и я подмина.
– Какво да ти налея? – попита Томас и застана зад бара.